Постинг
08.09.2013 22:47 -
Страх и път
Автор: sestra
Категория: Изкуство
Прочетен: 3138 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2013 22:53
Прочетен: 3138 Коментари: 14 Гласове:
18
Последна промяна: 08.09.2013 22:53
История за страх, път и търсене. Казах на едно приятелче: "На акъл вяра нямай - женски, мъжки, твой или чужд." Може да ви звучи по-остро, отколкото бихте искали да го чуете от мен, но наистина, точно това мисля. По-добре не се доверявай сляпо на човек. 99.5% ще страдаш, а другите 0.5 - те не са човешки процент. Тях няма какво да ги мислиш. Те се случват така или иначе, но никога не знаеш кога. Не можеш да си ги планираш, освен понякога да подушиш по въздуха, че иде нещо хубаво. Или някоя птица да ти го изпее, ако я чуеш... и разбереш. Смей се, истерясването също е смях, само, че без чувство за хумор.
Но всичко това не се отнася по време на път. Когато крачиш нейде или се возиш в някаква каквато и да било машина, доверието в хора и всичко останало е не само наложително, а и животосъхранително. Няколко пъти съм тръгвала на стоп, съвсем сама и вярвай ми - вселената ми разгръщаше сърцата на хора, шосе и небеса. С тях можех да отида до Марс. Или до Луната, но в крайна сметка пристигах точно там, където бях тръгнала. Свещени духове са пътниците, а пътят - той е една отсечка малка, парченце от мрежата, кооято един ден ще ни заведе до Млечния път.
Хванах през нивите, шосето ми навя лош спомен и колкото и да тръгвах по него, отказах се.
Няма да скрия, че не изпусках от поглед два женски силуета, които последвах, вярвайки, че знаят някакъв път. На тази снимка са в дъното, тя не се получи, но друга нямам.
И обичайните ми занимания - снимки на каквото видя.
Пухчета, помпончета, цветчета и зелени дървета през жилава решетка от трева.
Жито извън нивата, което няма кой да ожъне.
Бързо се приближавах към жените и се наложи да им помахам да ме изчакат, да не се изплашат от някаква си преследваща ги из нивите... Оказа се, че и те не са много ориентирани, но предполагат посоката и търсят като мен. Ето така си станахме дружина.
Тази огромна дива круша, изключително същество, както се вижда от необятната и корона, стана най-важния ми маркер по пътя. Незабравима гледка.
Намерихме го де, пътя... Пътечка. Оранжеви и червени храсти. Шипки още неузрели. Всяка от двете жени каза "Ще трябва да дойдем да си наберем като узреят". Повторих си го наум.
Червените глогови храсти - берем.
Тук мислех да продължа сама, но жените ми предложиха да вървя с тях, вече се чувстваха съвсем уверени. Няма как да откажеш на спътници компания.
Силуети. Малко по-късно циганинът бе подкарал кончето с каручката и отминавайки ни, видях бялата на едри цветя и плодове торбичка, закачена под задницата на коня.
Пътят свърши. Засега. Една жилава тревичка спусна решетка между града и целия свят.
За страх ли говорех? Път ли е, ще го разпилее. Това е.
Но всичко това не се отнася по време на път. Когато крачиш нейде или се возиш в някаква каквато и да било машина, доверието в хора и всичко останало е не само наложително, а и животосъхранително. Няколко пъти съм тръгвала на стоп, съвсем сама и вярвай ми - вселената ми разгръщаше сърцата на хора, шосе и небеса. С тях можех да отида до Марс. Или до Луната, но в крайна сметка пристигах точно там, където бях тръгнала. Свещени духове са пътниците, а пътят - той е една отсечка малка, парченце от мрежата, кооято един ден ще ни заведе до Млечния път.
Хванах през нивите, шосето ми навя лош спомен и колкото и да тръгвах по него, отказах се.
Няма да скрия, че не изпусках от поглед два женски силуета, които последвах, вярвайки, че знаят някакъв път. На тази снимка са в дъното, тя не се получи, но друга нямам.
И обичайните ми занимания - снимки на каквото видя.
Пухчета, помпончета, цветчета и зелени дървета през жилава решетка от трева.
Жито извън нивата, което няма кой да ожъне.
Бързо се приближавах към жените и се наложи да им помахам да ме изчакат, да не се изплашат от някаква си преследваща ги из нивите... Оказа се, че и те не са много ориентирани, но предполагат посоката и търсят като мен. Ето така си станахме дружина.
Тази огромна дива круша, изключително същество, както се вижда от необятната и корона, стана най-важния ми маркер по пътя. Незабравима гледка.
Намерихме го де, пътя... Пътечка. Оранжеви и червени храсти. Шипки още неузрели. Всяка от двете жени каза "Ще трябва да дойдем да си наберем като узреят". Повторих си го наум.
Червените глогови храсти - берем.
Тук мислех да продължа сама, но жените ми предложиха да вървя с тях, вече се чувстваха съвсем уверени. Няма как да откажеш на спътници компания.
Силуети. Малко по-късно циганинът бе подкарал кончето с каручката и отминавайки ни, видях бялата на едри цветя и плодове торбичка, закачена под задницата на коня.
Пътят свърши. Засега. Една жилава тревичка спусна решетка между града и целия свят.
За страх ли говорех? Път ли е, ще го разпилее. Това е.
Движение, поради някаква нужда.
Добрите пътища водят до храм, казват...
цитирайДобрите пътища водят до храм, казват...
всички пътища водят към храма. Така каза една женица в един филм. Намерих го, но не знам дали не трябва ютюб акаунт, за да бъде гледан. http://www.youtube.com/watch?v=0QC9Jl40lUY
цитирайФиналът на "Покаяние":))
Не всички пътища, Сестро, само - нужните!:)
Виж, как твоя добре представена разходка ме наведе на дълбоки среднощни размишления...
В този, емблематичен като никой друг филм, имаше още една реплика - "Винаги е било така!" Спомних си я от коментарите под клипа.
Струва ми се, че Пътят прави разликата между смирението и примирението. Смирението върви, Примирението стои на едно място.
За това най-точни са спрелите часовници...но кому са нужни?:)
цитирайНе всички пътища, Сестро, само - нужните!:)
Виж, как твоя добре представена разходка ме наведе на дълбоки среднощни размишления...
В този, емблематичен като никой друг филм, имаше още една реплика - "Винаги е било така!" Спомних си я от коментарите под клипа.
Струва ми се, че Пътят прави разликата между смирението и примирението. Смирението върви, Примирението стои на едно място.
За това най-точни са спрелите часовници...но кому са нужни?:)
очакването я пречупва и просто тръгваш. Пътят като спасение, като едно изтръгване от статуквото. И животът е едно пътуване "парченце от мрежата", хубаво си го казала. Поздрави и хубава седмица и усмивки, но не от онези без чувство за хумор!
цитирайПитала съм се дали не всяко през просото - отклонение от пътя, правия, не е всъщност Пътят:)
цитирайа пътуването - дарба, така си мисля, дарбата да мечтаеш, да търсиш, опиянен от движението, да си свободен, да живееш ...
Поздрав, Сестричке! :)
цитирайПоздрав, Сестричке! :)
7.
etyna -
Прочетох и подуших. :-))
09.09.2013 22:35
09.09.2013 22:35
Идва нещо хубаво!
Поздрави, Сестричко!
цитирайПоздрави, Сестричко!
tit написа:
Финалът на "Покаяние":))
Не всички пътища, Сестро, само - нужните!:)
Виж, как твоя добре представена разходка ме наведе на дълбоки среднощни размишления...
В този, емблематичен като никой друг филм, имаше още една реплика - "Винаги е било така!" Спомних си я от коментарите под клипа.
Струва ми се, че Пътят прави разликата между смирението и примирението. Смирението върви, Примирението стои на едно място.
За това най-точни са спрелите часовници...но кому са нужни?:)
Не всички пътища, Сестро, само - нужните!:)
Виж, как твоя добре представена разходка ме наведе на дълбоки среднощни размишления...
В този, емблематичен като никой друг филм, имаше още една реплика - "Винаги е било така!" Спомних си я от коментарите под клипа.
Струва ми се, че Пътят прави разликата между смирението и примирението. Смирението върви, Примирението стои на едно място.
За това най-точни са спрелите часовници...но кому са нужни?:)
че ме подсети вчера за този филм. Започнах да го гледам пак (разни дела) и за пореден път иустановява м неговата гениалност и как нищо не ни дели от уж сюрреалистичната му действителност. Радвам се, че и ти си се размислила така хубаво. Долу ще пиша причината за този мой път.
makont написа:
очакването я пречупва и просто тръгваш. Пътят като спасение, като едно изтръгване от статуквото. И животът е едно пътуване "парченце от мрежата", хубаво си го казала. Поздрави и хубава седмица и усмивки, но не от онези без чувство за хумор!
Емоцията просто е с точна настройка и страховете се трансформират мимоходом. Благодаря ти :) И на теб, както го предпочиташ. Идват с времето си всякакви усмивки - естественият живот не изключва дори истерясването... жени сме :D
marrta написа:
Питала съм се дали не всяко през просото - отклонение от пътя, правия, не е всъщност Пътят:)
причината за моя път през просото... Ходих на гроба на баща ми с градския автобус, който в събота е грозно препълнен и загубих въздух, едва не слязох преждевременно. На връщане погледнах жените чакащи под дървото, една кайсия обратното му идване като ято безпомощни черни птици с отпуснати криле и не се обърнах повече. Поех по шосето и... както описах горе. Доста извън града е. Да, това е Пътят.
megg написа:
а пътуването - дарба, така си мисля, дарбата да мечтаеш, да търсиш, опиянен от движението, да си свободен, да живееш ...
Поздрав, Сестричке! :)
Поздрав, Сестричке! :)
Колко си права... дарба, която като другите подлежи на развитие цял живот.
etyna написа:
Идва нещо хубаво!
Поздрави, Сестричко!
Поздрави, Сестричко!
Дано да бъде, и за теб и нас. Амин.
дори в обикновения път откриваш приказното.
цитирайfaktifakti написа:
дори в обикновения път откриваш приказното.
Радвам се,че ти е било интересно.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric