когато "отмине времето", някой да ти даде топлина и да те обгърне животоспасяващо. Някой "обнежващ спасител"! Днес тук ми бе топличко и свръхнежно.

Човек да не очаква от мухичките, а ето ;)

и мухите търсят топлинка ... отварям вратата и ги моля да излязат навън,
струва ми се, че разбират и излизат ... става ми още по-мъчно...
Колко противоречиви неща има в дните ни - нещо дразни, пречи -
в същото време изпитваш необяснима нежност и разбиране ...
Слушам музиката и пиша ... Хубаво ми е ... топло ...
Толкова добре си го написала, Сестра ...
Поздрав !

Здравей Стани! Като танц на мушица е цялото стихотворение... От една страна са те, преплетени и танцуващи със светлината - есенната, отиваща си, но някак по-трайна, а от друга - ние. Неизмерими в своето себелюбие и все пак така податливи и крехки, така подаващи се на ангелския полъх на природата... Крехък, но всесилен.

"обнежваши спасители"...

Прекрасно е, а ми припомни и един хубав филм... Благодаря ти, вдъхновена вечер и до скоро, Стани

описа, и на мен ми се случва, Таня. Всеки миг е препълнен с магическа бъркотия, наистина :) Много се радвам, че така ти въздейства стихчето.

както всеки път, когато се ровя за музика... Да, податливи на лекия като на сън досег - само еднодневките това го могат. Харесва ми сравнението ти много. Благодаря за него. Хубава и спокойна вечер, Наде :)

ранички на лятото...

Пламтят :)

как ти хрумват такива нестандартни определения

като не мога да намеря думи, си поизмислям :) Но точно ти, царицата на нестандартните визии, недей да се чудиш :D