Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2013 22:47 - Страх и път
Автор: sestra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3123 Коментари: 14 Гласове:
18

Последна промяна: 08.09.2013 22:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 История за страх, път и търсене. Казах на едно приятелче: "На акъл вяра нямай - женски, мъжки, твой или чужд." Може да ви звучи по-остро, отколкото бихте искали да го чуете от мен, но наистина, точно това мисля. По-добре не се доверявай сляпо на човек. 99.5% ще страдаш, а другите 0.5 - те не са човешки процент. Тях няма какво да ги мислиш. Те се случват така или иначе, но никога не знаеш кога. Не можеш да си ги планираш, освен понякога да подушиш по въздуха, че иде нещо хубаво. Или някоя птица да ти го изпее, ако я чуеш... и разбереш. Смей се, истерясването също е смях, само, че без чувство за хумор. 

 Но всичко това не се отнася по време на път. Когато крачиш нейде или се возиш в някаква каквато и да било машина, доверието в хора и всичко останало е не само наложително, а и животосъхранително. Няколко пъти съм тръгвала на стоп, съвсем сама и вярвай ми - вселената ми разгръщаше сърцата на хора, шосе и небеса. С тях можех да отида до Марс. Или до Луната, но в крайна сметка пристигах точно там, където бях тръгнала. Свещени духове са пътниците, а пътят - той е една отсечка малка, парченце от мрежата, кооято един ден ще ни заведе до Млечния път.

Хванах през нивите, шосето ми навя лош спомен и колкото и да тръгвах по него, отказах се.


image



Няма да скрия, че не изпусках от поглед два женски силуета, които последвах, вярвайки, че знаят някакъв път. На тази снимка са в дъното, тя не се получи, но друга нямам.


image


И обичайните ми занимания - снимки на каквото видя.

image



Пухчета, помпончета, цветчета и зелени дървета през жилава решетка от трева.

image



Жито извън нивата, което няма кой да ожъне.

image



Бързо се приближавах към жените и се наложи да им помахам да ме изчакат, да не се изплашат от някаква си преследваща ги из нивите... Оказа се, че и те не са много ориентирани, но предполагат посоката и търсят като мен. Ето така си станахме дружина.
 Тази огромна дива круша, изключително същество, както се вижда от необятната и корона, стана най-важния ми маркер по пътя. Незабравима гледка.


image



Намерихме го де, пътя... Пътечка. Оранжеви и червени храсти. Шипки още неузрели. Всяка от двете жени каза "Ще трябва да дойдем да си наберем като узреят". Повторих си го наум.

image


Червените глогови храсти - берем.

image


image


Тук мислех да продължа сама, но жените ми предложиха да вървя с тях, вече се чувстваха съвсем уверени. Няма как да откажеш на спътници компания.

image



Силуети. Малко по-късно циганинът бе подкарал кончето с каручката и отминавайки ни, видях бялата на едри цветя и плодове торбичка, закачена под задницата на коня.

image




image



Пътят свърши. Засега. Една жилава тревичка спусна решетка между града и целия свят.

image

    За страх ли говорех? Път ли е, ще го разпилее. Това е. 







Тагове:   път,   страх,


Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - пътят е направление на движението на достатъчно много ...същества!:)
08.09.2013 23:29
Движение, поради някаква нужда.
Добрите пътища водят до храм, казват...
цитирай
2. sestra - Здравей, Тит,
09.09.2013 08:40
всички пътища водят към храма. Така каза една женица в един филм. Намерих го, но не знам дали не трябва ютюб акаунт, за да бъде гледан. http://www.youtube.com/watch?v=0QC9Jl40lUY
цитирай
3. tit - "Защо е път, щом не води към храм?"
09.09.2013 10:34
Финалът на "Покаяние":))

Не всички пътища, Сестро, само - нужните!:)

Виж, как твоя добре представена разходка ме наведе на дълбоки среднощни размишления...

В този, емблематичен като никой друг филм, имаше още една реплика - "Винаги е било така!" Спомних си я от коментарите под клипа.
Струва ми се, че Пътят прави разликата между смирението и примирението. Смирението върви, Примирението стои на едно място.

За това най-точни са спрелите часовници...но кому са нужни?:)
цитирай
4. makont - Когато тръгваш на път емоцията е друга,
09.09.2013 11:04
очакването я пречупва и просто тръгваш. Пътят като спасение, като едно изтръгване от статуквото. И животът е едно пътуване "парченце от мрежата", хубаво си го казала. Поздрави и хубава седмица и усмивки, но не от онези без чувство за хумор!
цитирай
5. marrta - :)
09.09.2013 15:30
Питала съм се дали не всяко през просото - отклонение от пътя, правия, не е всъщност Пътят:)
цитирай
6. megg - Пътят е дар,
09.09.2013 20:19
а пътуването - дарба, така си мисля, дарбата да мечтаеш, да търсиш, опиянен от движението, да си свободен, да живееш ...
Поздрав, Сестричке! :)
цитирай
7. etyna - Прочетох и подуших. :-))
09.09.2013 22:35
Идва нещо хубаво!
Поздрави, Сестричко!
цитирай
8. sestra - Благодаря ти,
10.09.2013 07:55
tit написа:
Финалът на "Покаяние":))

Не всички пътища, Сестро, само - нужните!:)

Виж, как твоя добре представена разходка ме наведе на дълбоки среднощни размишления...

В този, емблематичен като никой друг филм, имаше още една реплика - "Винаги е било така!" Спомних си я от коментарите под клипа.
Струва ми се, че Пътят прави разликата между смирението и примирението. Смирението върви, Примирението стои на едно място.

За това най-точни са спрелите часовници...но кому са нужни?:)


че ме подсети вчера за този филм. Започнах да го гледам пак (разни дела) и за пореден път иустановява м неговата гениалност и как нищо не ни дели от уж сюрреалистичната му действителност. Радвам се, че и ти си се размислила така хубаво. Долу ще пиша причината за този мой път.
цитирай
9. sestra - Да, Мая.
10.09.2013 07:58
makont написа:
очакването я пречупва и просто тръгваш. Пътят като спасение, като едно изтръгване от статуквото. И животът е едно пътуване "парченце от мрежата", хубаво си го казала. Поздрави и хубава седмица и усмивки, но не от онези без чувство за хумор!


Емоцията просто е с точна настройка и страховете се трансформират мимоходом. Благодаря ти :) И на теб, както го предпочиташ. Идват с времето си всякакви усмивки - естественият живот не изключва дори истерясването... жени сме :D
цитирай
10. sestra - На теб разкривам
10.09.2013 08:03
marrta написа:
Питала съм се дали не всяко през просото - отклонение от пътя, правия, не е всъщност Пътят:)


причината за моя път през просото... Ходих на гроба на баща ми с градския автобус, който в събота е грозно препълнен и загубих въздух, едва не слязох преждевременно. На връщане погледнах жените чакащи под дървото, една кайсия обратното му идване като ято безпомощни черни птици с отпуснати криле и не се обърнах повече. Поех по шосето и... както описах горе. Доста извън града е. Да, това е Пътят.
цитирай
11. sestra - да, Мег!
10.09.2013 08:04
megg написа:
а пътуването - дарба, така си мисля, дарбата да мечтаеш, да търсиш, опиянен от движението, да си свободен, да живееш ...
Поздрав, Сестричке! :)

Колко си права... дарба, която като другите подлежи на развитие цял живот.
цитирай
12. sestra - Здравей, Етина :)
10.09.2013 08:06
etyna написа:
Идва нещо хубаво!
Поздрави, Сестричко!


Дано да бъде, и за теб и нас. Амин.
цитирай
13. faktifakti - пътешественичке, пак ме изненада.
10.09.2013 15:35
дори в обикновения път откриваш приказното.
цитирай
14. sestra - :)
10.09.2013 16:11
faktifakti написа:
дори в обикновения път откриваш приказното.


Радвам се,че ти е било интересно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578611
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031