Аз съм детето,
което извика "Да!"
когато проговаряше
и тихо и високо плака,
когато порасна.
Но пак каза " Да"
Здравей, мой свят,
Позна ме, Да съм, 
твоята многолика
Да.
Размърдай чарковете,
преди да познаеш
най-мекото мое
"Не". Уча се.
Все пак, свят,
мой си.
И не моята същност, свят,
а твойта проява
е временна.

"И не моята същност, свят,
а твойта проява
е временна."

Значи си бог.

е добро начало, всъщност единствено творящо :)

Карай по пътя на логиката и докато падаш от ръба, решавай задачи по аритметика. Опазил те Бог.

Ами Да. То е и реалността.

едно такова...страшничко, като „Да“!
/нали знаеш, един проблем не може да се разреши на същото ниво, на което е бил създаден :))
кой беше автора, забравих
хубава вечер,мила!

но е живо. За разлика от не. Много, много си права за проблема... ако има такъв :)