В един външно
съвсем благоприлично износен град
щъкат прилично износени пионки.
Не говорим за техните привички.
Носят хляб, мляко, месо, вода
и нещо сладко за спасително усамотени
мигове.
И нещо упойващо за забравление.
Боравят ловко с думите на понятия,
вехнещи между паяжинките в главите им.
като например високопарните думи "любов"
и "грях", отстоявайки вечността на правата си.
Правата да изричат грешно думата "любов"
и "грях" докато още има как...
И затова, прилично износени,
обзаведени с разнообразни непотребности,
нахъсани в снишаване на целите
мечтаейки (понякога сънувайки) крилатост,
своята крилатост
упорстват някак като за последно
в интелектуалното право
на неразбирането, че думите "любов" и "грях"
не са думи, а действия
и че означават тези няколко неща:
любов: вярност, смелост, правдивост
съучастие, ентропия
и грях: погрешимост, неточност, объркващо поведение
и изпускане на нишката
.
.
.
.
.

любов.

Доста объркано. Като живота на пионките.

какъв размах на мисълта, какво тънко познаване на "пионките".

Покажете монопола, който притежавате, върху "любовта", сертификата, определящ ви специалист по "греха".

:)))))))))))))))))))))))))))))))))

Аман от клишета!

Хубав ден, сестра!

Специални благодарности за "набитит око".

Сектантките са ми особено "симпатични".

:)))

5. lenalena - какъв размах на мисълта, какво т...
10:06

отрови този уникален сайт със своите 155 имена,и безброй минуси..
сорри,систтър!
разбирам те..адекватно..
но, това тук е по ужасно и от 9 кръг на Ада..
Юлия,както винаги

Колко точно, аз.

Но нали си се познала, та добре.

Постоянен кореспондент :D Хубав ден и на теб, Нали!

Не се тревожи. Тук по тефтерчетата на хората обичайно пъплят гадинки, свикнали сме.