Постинг
18.08.2016 11:43 -
Tears in heaven dont fall
Вкусът на рая
е сложен и непознат
Може да бъде сбъркан с отрова
или предозиране с лекарство.
А може и просто да бъде пропуснат
като бърз дъждец в летен следобед
по време на тревожна дрямка.
Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка.
е сложен и непознат
Може да бъде сбъркан с отрова
или предозиране с лекарство.
А може и просто да бъде пропуснат
като бърз дъждец в летен следобед
по време на тревожна дрямка.
Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка.
Невинността е невъзможна без прегрешението. Страхотно парче! Усмихната бъди!
цитирайmakont написа:
Невинността е невъзможна без прегрешението. Страхотно парче! Усмихната бъди!
Прегрешението просто като грешно поведение, водещо до трудни последствия и невинността, отвоювана обратно. Или по някакъв друг начин постигната :) Но тези неща са различни за детето и за зрелия човек.
Вкусът е сложно нещо,то е нещо като почерк,като стил (по моему)
А казват също,не помня кой,че вкусът е естетическа съвест..
Свързвам с твоето прозрение -"Вкусът на рая
е сложен и непознат"
И аз така : усмивка!
цитирайА казват също,не помня кой,че вкусът е естетическа съвест..
Свързвам с твоето прозрение -"Вкусът на рая
е сложен и непознат"
И аз така : усмивка!
о, естетическа съвест... Мисля, че друга съвест няма, но това е друга тема. Благодаря ти за размисъла - в случая вкусът е нещо като сонда или камера, служи за продължително изследване по съхранения материал :)
цитирай06:11 - Благодаря за букета асоциации, сестра:)
от: nalia За постинг: Tears in heaven dont fall
Срещнем ли се в Рая,
няма да знам името ти,
няма да държа ръката ти.
Защото и Раят е огън,
а вкусът му
е сложен и непознат..
Великият критянин го казва в Рапорт пред Ел Греко, в началото не е словото, не е и делото, нито е Божията ръка, която държи животворна кал, а огънят...
цитирайот: nalia За постинг: Tears in heaven dont fall
Срещнем ли се в Рая,
няма да знам името ти,
няма да държа ръката ти.
Защото и Раят е огън,
а вкусът му
е сложен и непознат..
Великият критянин го казва в Рапорт пред Ел Греко, в началото не е словото, не е и делото, нито е Божията ръка, която държи животворна кал, а огънят...
10:44 - за сянката
от: roden За постинг: Tears in heaven dont fall
"Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка."
Здравей, Сестра:),
Защо ли ми се струва, че тази твоя творба съм я виждал някъде по-назад из блога ти?:)) За мен раят, не само че е възможно, но наистина го има във всеки един от нас. Но ти говориш за паметта, за спомена. И там го има. Защото го е имало. Ние помним, по неведом начин помним за уюта на този рай - външен, душевен, духовен. За това, че там е нямало зло и най-важното - че ние не сме знаели що е зло, до такава степен сме нямали нищо общо с него. Сега, тук го изказвам този спомен раздробен на думи, но той не е такъв, наистина е като сянка. Спасителна сянка от жегата на този свят. Тази сянка не е някакво затъмнение, а е особена светлина, която дарява живителна прохлада и успокоение. Но човек трябва доста да се "свие", за да се побере в тази оживителна сянка от спомена за рая, да престои там, да се посъвземе и да израсне по райски. Има все още такива пораснали хора, които сред сегашната жега даряват с оживяващата си райска сянка други хора.
Така мисля де:)
цитирайот: roden За постинг: Tears in heaven dont fall
"Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка."
Здравей, Сестра:),
Защо ли ми се струва, че тази твоя творба съм я виждал някъде по-назад из блога ти?:)) За мен раят, не само че е възможно, но наистина го има във всеки един от нас. Но ти говориш за паметта, за спомена. И там го има. Защото го е имало. Ние помним, по неведом начин помним за уюта на този рай - външен, душевен, духовен. За това, че там е нямало зло и най-важното - че ние не сме знаели що е зло, до такава степен сме нямали нищо общо с него. Сега, тук го изказвам този спомен раздробен на думи, но той не е такъв, наистина е като сянка. Спасителна сянка от жегата на този свят. Тази сянка не е някакво затъмнение, а е особена светлина, която дарява живителна прохлада и успокоение. Но човек трябва доста да се "свие", за да се побере в тази оживителна сянка от спомена за рая, да престои там, да се посъвземе и да израсне по райски. Има все още такива пораснали хора, които сред сегашната жега даряват с оживяващата си райска сянка други хора.
Така мисля де:)
14:59 - вкусът на рая
от: faktifakti За постинг: Tears in heaven dont fall
търсим го навсякъде,
защото не си спомняме..
цитирайот: faktifakti За постинг: Tears in heaven dont fall
търсим го навсякъде,
защото не си спомняме..
днес имам поредна повреда в профила - не става да пускам коментарите. Затова ги копирах накрая. Извинете ме!
цитирайsestra написа:
06:11 - Благодаря за букета асоциации, сестра:)
от: nalia За постинг: Tears in heaven dont fall
Срещнем ли се в Рая,
няма да знам името ти,
няма да държа ръката ти.
Защото и Раят е огън,
а вкусът му
е сложен и непознат..
Великият критянин го казва в Рапорт пред Ел Греко, в началото не е словото, не е и делото, нито е Божията ръка, която държи животворна кал, а огънят...
от: nalia За постинг: Tears in heaven dont fall
Срещнем ли се в Рая,
няма да знам името ти,
няма да държа ръката ти.
Защото и Раят е огън,
а вкусът му
е сложен и непознат..
Великият критянин го казва в Рапорт пред Ел Греко, в началото не е словото, не е и делото, нито е Божията ръка, която държи животворна кал, а огънят...
Ето коя ще е следващата книга, която ще прочета - благодаря ти за идеята и за коментара, с който ми даде толкова отправни точки.
sestra написа:
10:44 - за сянката
от: roden За постинг: Tears in heaven dont fall
"Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка."
Здравей, Сестра:),
Защо ли ми се струва, че тази твоя творба съм я виждал някъде по-назад из блога ти?:)) За мен раят, не само че е възможно, но наистина го има във всеки един от нас. Но ти говориш за паметта, за спомена. И там го има. Защото го е имало. Ние помним, по неведом начин помним за уюта на този рай - външен, душевен, духовен. За това, че там е нямало зло и най-важното - че ние не сме знаели що е зло, до такава степен сме нямали нищо общо с него. Сега, тук го изказвам този спомен раздробен на думи, но той не е такъв, наистина е като сянка. Спасителна сянка от жегата на този свят. Тази сянка не е някакво затъмнение, а е особена светлина, която дарява живителна прохлада и успокоение. Но човек трябва доста да се "свие", за да се побере в тази оживителна сянка от спомена за рая, да престои там, да се посъвземе и да израсне по райски. Има все още такива пораснали хора, които сред сегашната жега даряват с оживяващата си райска сянка други хора.
Така мисля де:)
от: roden За постинг: Tears in heaven dont fall
"Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка."
Здравей, Сестра:),
Защо ли ми се струва, че тази твоя творба съм я виждал някъде по-назад из блога ти?:)) За мен раят, не само че е възможно, но наистина го има във всеки един от нас. Но ти говориш за паметта, за спомена. И там го има. Защото го е имало. Ние помним, по неведом начин помним за уюта на този рай - външен, душевен, духовен. За това, че там е нямало зло и най-важното - че ние не сме знаели що е зло, до такава степен сме нямали нищо общо с него. Сега, тук го изказвам този спомен раздробен на думи, но той не е такъв, наистина е като сянка. Спасителна сянка от жегата на този свят. Тази сянка не е някакво затъмнение, а е особена светлина, която дарява живителна прохлада и успокоение. Но човек трябва доста да се "свие", за да се побере в тази оживителна сянка от спомена за рая, да престои там, да се посъвземе и да израсне по райски. Има все още такива пораснали хора, които сред сегашната жега даряват с оживяващата си райска сянка други хора.
Така мисля де:)
Да :) Ти се зачете в старите ми стихове, това ми харесва, всеки различен прочит е и мое ново вникване в същината. А за рая - да, спомен е, спомен от бъдещето или от времето, което не върви наникъде. Много ми харесва описанието на спомена. За пореден път.
sestra написа:
14:59 - вкусът на рая
от: faktifakti За постинг: Tears in heaven dont fall
търсим го навсякъде,
защото не си спомняме..
от: faktifakti За постинг: Tears in heaven dont fall
търсим го навсякъде,
защото не си спомняме..
трудно е за спомняне, понякога най-трудното, и пак не забравяме да го търсим.
Колко точно си го описала.
Сетих се за един късмет на кафе,
който ми показа и подари шефа на пожарната
в нашия град - От любопитство Рая бе изгубен... Така пишеше.
В психологически план може и да е така,
но струва ми се, че е имало и злоба, егоизъм, завист
и всякакви други негативни аспекти на личността,
които са ежедневие в сегашно време и тъй прозаични...
Освен това хората грешно асоциират Рая с горе, той е долу,
за да има и долу светлина, както горе в ефира...
Всичко в Едно - Каквото Горе, такова и Долу!
Тъмнината (дуалността) е превърнала Рая долу в Ад...
Но може и пък да има шанс за реванш и ново изравняване,
поне на това сочат всички знаци...
Прегръщам те! <3
цитирайСетих се за един късмет на кафе,
който ми показа и подари шефа на пожарната
в нашия град - От любопитство Рая бе изгубен... Така пишеше.
В психологически план може и да е така,
но струва ми се, че е имало и злоба, егоизъм, завист
и всякакви други негативни аспекти на личността,
които са ежедневие в сегашно време и тъй прозаични...
Освен това хората грешно асоциират Рая с горе, той е долу,
за да има и долу светлина, както горе в ефира...
Всичко в Едно - Каквото Горе, такова и Долу!
Тъмнината (дуалността) е превърнала Рая долу в Ад...
Но може и пък да има шанс за реванш и ново изравняване,
поне на това сочат всички знаци...
Прегръщам те! <3
работи ли? Проба, проба...
цитирайmystiquewoman написа:
Колко точно си го описала.
Сетих се за един късмет на кафе,
който ми показа и подари шефа на пожарната
в нашия град - От любопитство Рая бе изгубен... Така пишеше.
В психологически план може и да е така,
но струва ми се, че е имало и злоба, егоизъм, завист
и всякакви други негативни аспекти на личността,
които са ежедневие в сегашно време и тъй прозаични...
Освен това хората грешно асоциират Рая с горе, той е долу,
за да има и долу светлина, както горе в ефира...
Всичко в Едно - Каквото Горе, такова и Долу!
Тъмнината (дуалността) е превърнала Рая долу в Ад...
Но може и пък да има шанс за реванш и ново изравняване,
поне на това сочат всички знаци...
Прегръщам те! <3
Сетих се за един късмет на кафе,
който ми показа и подари шефа на пожарната
в нашия град - От любопитство Рая бе изгубен... Така пишеше.
В психологически план може и да е така,
но струва ми се, че е имало и злоба, егоизъм, завист
и всякакви други негативни аспекти на личността,
които са ежедневие в сегашно време и тъй прозаични...
Освен това хората грешно асоциират Рая с горе, той е долу,
за да има и долу светлина, както горе в ефира...
Всичко в Едно - Каквото Горе, такова и Долу!
Тъмнината (дуалността) е превърнала Рая долу в Ад...
Но може и пък да има шанс за реванш и ново изравняване,
поне на това сочат всички знаци...
Прегръщам те! <3
Интересно ми е да проследявам разсъжденията ти, огненовъздушна, може и така да е. Прегръдка :)
roden написа:
работи ли? Проба, проба...
Здравей, Роден.
има такава работа
Вкусвали сме го - в детството. Затова винаги сме някак неспокойни, все търсим...Вярвам, че всеки отива там, където е бил най-щастлив приживе - такава е представата ми за Рая, място, където си се чувствал великолепно и за което винаги си спомняш с копнеж)
цитирайВкусвали сме го - в детството. Затова винаги сме някак неспокойни, все търсим...Вярвам, че всеки отива там, където е бил най-щастлив приживе - такава е представата ми за Рая, място, където си се чувствал великолепно и за което винаги си спомняш с копнеж)
marrta написа:
има такава работа
Вкусвали сме го - в детството. Затова винаги сме някак неспокойни, все търсим...Вярвам, че всеки отива там, където е бил най-щастлив приживе - такава е представата ми за Рая, място, където си се чувствал великолепно и за което винаги си спомняш с копнеж)
Вкусвали сме го - в детството. Затова винаги сме някак неспокойни, все търсим...Вярвам, че всеки отива там, където е бил най-щастлив приживе - такава е представата ми за Рая, място, където си се чувствал великолепно и за което винаги си спомняш с копнеж)
Неспокойството е за добро, макар трудно, да не забравяме съвсем.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric