Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2016 21:44 - Без сън
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 3046 Коментари: 10 Гласове:
18

Последна промяна: 29.08.2016 21:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Между клепачите на дисонанса
прелитат птиците съдбовни
и дишайки на пресекулки
отлитането проследявам.
Заравям пръсти из косата
на времето отминало
и не достигам още
коренче.


image




Тагове:   корени,   дисонанс,   без сън,


Гласувай:
18



1. seasonofthewitch - :) Хубаво е........
29.08.2016 21:47
:)
Хубаво е........
цитирай
2. mariniki - да...
29.08.2016 21:49
чудесно е...
цитирай
3. sestra - Благодаря ти,
29.08.2016 21:58
вещичке :)
цитирай
4. sestra - Благодаря ти,
29.08.2016 22:00
mariniki :)
цитирай
5. nalia - Артистично безсъние,
30.08.2016 13:08
поздравления, сестра:)
цитирай
6. faktifakti - тежък стих,
30.08.2016 13:29
в такива мигове ти идва да се пръснеш.
топли прегръдки
цитирай
7. sestra - Липсва друго на мястото на отсъстващия сън.
30.08.2016 14:23
nalia написа:
поздравления, сестра:)

Благодаря, Налия :)
цитирай
8. sestra - И добре е
30.08.2016 14:28
faktifakti написа:
в такива мигове ти идва да се пръснеш.
топли прегръдки

да се обърне уязвимото място, от което се очаква пръсването към звездите.
Прегръщам те :)
цитирай
9. roden - бездумие
30.08.2016 21:46
Бе отдавна, та не си спомням онзи идиот в книга ли го срещнах, на екран ли или в сън. Някакъв скитник се търкаляше и крещеше от болка из прахта на черен път, а приклекнал до него "естет" с папионка възторжено коментираше тази картина. Високопарно сипеше хвалебствия относно ударната сила на това събитие, неподправената искреност на болката, богатия набор от изразни средства и пр. Бе дълъг анализ. По едно време скитника се умълча, трепна и умря. "Възхитително! " - прошепна папионката и се просълзи.
Сестра, стихът ти е така истинен, че мога го коментирам само с бездумие.
цитирай
10. sestra - Ха, тъкмо чета "Кафка на плажа",
31.08.2016 09:36
roden написа:
Бе отдавна, та не си спомням онзи идиот в книга ли го срещнах, на екран ли или в сън. Някакъв скитник се търкаляше и крещеше от болка из прахта на черен път, а приклекнал до него "естет" с папионка възторжено коментираше тази картина. Високопарно сипеше хвалебствия относно ударната сила на това събитие, неподправената искреност на болката, богатия набор от изразни средства и пр. Бе дълъг анализ. По едно време скитника се умълча, трепна и умря. "Възхитително! " - прошепна папионката и се просълзи.
Сестра, стихът ти е така истинен, че мога го коментирам само с бездумие.

та този коментар сякаш по силата на тази книга и нейните странни закони, от нея е излязъл :) Благодаря, Роден, истинен е много голяма оценка за словесно произведение, което ме прави малко колеблива да го приема, но какво пък - приемам го с доверие и благодаря. Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2577678
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031