Това е път
И толкова е страшен
че някога обсебват го миражите
и също то е къща
и така обсебваща
че всички земни твари е събрала
в годините
в обширната си топла вътрешност.
Това е дума
но е пълна с толкова значения
че няма ум за нейното разчитане
и няма земна сила
нито пък космическа
която може да предвиди
формите, в които се е сбъдвала
и сбъдва се сега, като сънувате.
Това е дом
на времето обичане
не временно, а времето
самото дето е обичане
в което всяка бивша мисъл
вече окончтелно е станала
за мир и благодат в телата им
и за очите им в душите им
с войничета-цветя обкичени.

минала си през всичките ми кожи за защита.

Надявам се, че шумерските статуи от храма на Ану и Бой Джорж (обожавам ги всичките тях) се радват заедно с мен, че сме те докоснали и зарадвали :)

Поздрави, Стани!

"не временно, а времето
самото дето е обичане..."

Такова поетично избухване не може да не вещае една хубава пролет, където мислите ще се разлистят и ще ни изведат към един по-прекрасен свят... "С войничета-цветя обкичени"! :)

тези думи точно като вещание се появиха - като от никъде. Благодаря, и на теб поздрав!

От цялата статуя, ме поразиха тези големи очи. Те ли са пътя? Това ли са войниците-звезди, създадени да унищожат порочните. Сигурно съм грешница и не разбрах, коя е Тя, която е пътя и то, което е къща. Той е крал на боговете, но и на демоните. По дяволите, сигурно съм обзета от демони и се обърках. Поясни , за
тъпанарчета, като мен. Усмивки!

въпросничета като теб :) Тя е то и то е къща, и дума, думата е любов и вечност или бог, ако предпочиташ. Все това е :) Очите, да, те са сред най-интересното в шумерските скулптури. Те са инкрустирани с цветни камъни и имат религиозно предназначение, както и позите, които всички са заели. Видяха ми се много близки с този мой доста мистичен текст.

но някак си ми допадна, ей така вътре в душата. Дори си помислих, че Тя е душата, а то е сърцето. Земна асоциация, все пак, нека не забравяме, че съм един сухар счети и в главата ми сега са само закони и такива прозаични нещица. как да бръкна по-надълбоко, за да си извадя разбирането. Усмивки и слънчице от мен.

Обикновеността е също толкова капан умствен колкото и сложното мислене. Истинската простота е мистична, неразгадаема като начина, по който вървим без да падаме, като този, по който от едно семе расте изящно цвете... Впрочем войниците-цветя са просто цветята, та те са воини... Мистиката е навсякъде, едни рационални обяснения не дават пълна яснота и затова, Мая, приемам слънцето ти заедно с това навън, защото си сладурче!

от онези чудни стихотворение, от които надстърчат десетки нишчици, всяка от която те отвежда на различно място в "топлата му вътрешност". И някак подсъзнателно знаеш, че не можеш да го разплетеш, държи интереса ти буден. Поздрави!

и ако е станало точно такова, както обикновено, заслугата ми е само тази, че бях налице да го напиша. И също е хубаво, че поражда поетични коментари като твоя - надстърчат... :)

и също че лекота съпътстваше появяването му.

...времето
самото дето е обичане

:)

Войниците от първите редици.