Прочетен: 6788 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2011 10:16
Всяко късче знание, което става сила, съдържа в ядрото си смъртта като основна сила. Докосването на смъртта е окончателно, затова всяко нещо, докоснато от смъртта, наистина се превръща в сила.
Само мисълта за смъртта прави воина достатъчно отстранен от всичко, за да може да се отдаде изцяло на което и да било нещо. Той знае, че смъртта го дебне и няма да му остави време да се вкопчи задълго в нищо, затова той опитва възможно най-пълно всяко нещо, но без да се встрастява.
Ние сме хора и нашата участ е да учим и да бъдем запокитвани в невъобразимо нови светове. Воинът, който вижда енергията, знае, че нямат край новите светове за погледа ни.
„Смъртта е цветче; смъртта е озарен облак на хоризонта; смъртта съм аз, както ти говоря; смъртта си ти и твоят бележник; смъртта е нищо. Нищо! Тя е тук и все пак изобщо я няма.“
Духът на воина не е настроен за хленч и самосъжаления, нито е с нагласа за победи или загуби. Духът на воина е настроен единствено да се бори и за него всяка битка е последното му сражение на земята. Затова изходът няма особено значение за него. За последната си битка на земята воинът оставя духа си свободен и ясен. И когато подхваща сражението си със съзнанието, че волята му е безупречна, воинът се смее ли, смее.
Ние неспирно разговаряме вътре в себе си за нашия свят. Всъщност ние поддържаме своя свят с вътрешния си диалог. И в моментите, когато спрем да си говорим за себе си и за нашия свят, светът винаги си е такъв, какъвто трябва да бъде. Ние го подновяваме, разпалваме и поддържаме с вътрешния си диалог. Не само това, но и когато говорим със себе си, ние избираме и своя път. Така ние правим един и същи избор отново и отново, чак до деня на смъртта ни, защото повтаряме един и същи вътрешен диалог отново и отново, до деня на смъртта ни. Воинът съзнава това и се стреми да спре вътрешния си диалог.
Светът е всичко, което е затворено тук: живот, смърт, хора и всичко останало, което ни заобикаля. Светът е непознаваем. Ние никога няма да го разберем, никога няма да разбулим тайните му. Затова трябва да приемаме света такъв, какъвто е: една пълна загадка.
Нещата, които хората правят, в никакъв случай не могат да имат по-голямо значение от света. Затова воинът се отнася към света като към една безкрайна загадка, а към нещата, които хората правят — като към безкрайна глупост."
Из "Колелото на времето" - Карлос Кастанеда
Усещането беше невероятно. Може би защото той излизаше от рамките на всичко познато дотогава.
Валя
Интересно...
Усещането беше невероятно. Може би защото той излизаше от рамките на всичко познато дотогава.
Валя
Точно така беше и с мен - усещане за литература, която надхвърля всичко познато. После се оказа точно това - нова реалност.
И какво? :)
Накрая се е сблъскал абсолютно реално и лично със смъртта. Кой знае, може би би бил на друго мнение, ако я познаваше толкова отблизо ;))
Може би би наблегнал повече на живота, ако го познаваше в пълнота :)
"Нещата, които хората правят, в никакъв случай не могат да имат по-голямо значение от света. Затова воинът се отнася към света като към една безкрайна загадка, а към нещата, които хората правят — като към безкрайна глупост"
Много ми харесва този цитат на Лонгфелоу в раздела на книгата за Война :
"Те, героите показват,
че възможна е мечтата
дирите ни да се врязват
в пясъка на времената....
Да дерзаем ний тогава
със сърце небоязливо,
за напредък, не за слава,
да се трудим търпеливо."
Хубаво ми е да съм Войн, но се стремя да се превърна пълноценно в Магьосник....Замислих се, като прочетох поста ти - май за мен този процес е започнал, но имам още какво да уча....Поне основите са поставени - вече вярвам, че ако не се нося по течението на Вселената,а срещу него, никаква упоритост, умение, храброст или ум не ще ми помогнат да постигна желаната цел.....Знам, че навлизайки в архетип Магьосник от мен се изисква нов тип дисциплина, иска се яснота и сила на волята, винаги да действам в съгласие с най-дълбоката и най-мъдрата си същност.....
Ох, много се разбърборих, извини ме Станимира....:-)
Благодаря ти за този постинг, който ме обърна към мене си и ми даде време за пореден самоанализ, нещо което не бях правила скоро....
Хубав ден от мен, пак ще дойда!:-)
Ще дойда задължително....:-)))
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric