Постинг
31.08.2013 13:28 -
Милост
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2480 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2013 13:29
Прочетен: 2480 Коментари: 12 Гласове:
15
Последна промяна: 31.08.2013 13:29
Понякога застава,
цялата е тиха
и утеха блага -
очи усмихнати
крачетата прибрани,
застинала и мирна
стойка на девица.
Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,
и даже става още
по-красива тайна.
Прекрасна е! Днес я видях и си мислих за нея - излъчва вълшебство, доброта и... мъдрост! Чудих се, какво, с какво е по-различна от другите котета? Това било. После си казах, какво очакваш, тя е на Стани! :)
"Цялата е тиха."
Прекрасно е това стихотворение, като фреска, като котешка стъпка... Поздрави и я прегърни от мен!
цитирай"Цялата е тиха."
Прекрасно е това стихотворение, като фреска, като котешка стъпка... Поздрави и я прегърни от мен!
2.
etyna -
Приятно
31.08.2013 16:26
31.08.2013 16:26
и мъркащо...И спокойно въпреки тайната.
Хубави почивни дни, Сестричке!
цитирайХубави почивни дни, Сестричке!
И как сАмо хвърля поглед през рамо ... не кокетно, а със смирена кротост, загледана, заслушана в изпредената обич:
Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,
Поздрав, Сестричке!
цитирайНе се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,
Поздрав, Сестричке!
malchaniaotnadejda7 написа:
Прекрасна е! Днес я видях и си мислих за нея - излъчва вълшебство, доброта и... мъдрост! Чудих се, какво, с какво е по-различна от другите котета? Това било. После си казах, какво очакваш, тя е на Стани! :)
"Цялата е тиха."
Прекрасно е това стихотворение, като фреска, като котешка стъпка... Поздрави и я прегърни от мен!
"Цялата е тиха."
Прекрасно е това стихотворение, като фреска, като котешка стъпка... Поздрави и я прегърни от мен!
Днес коментарите са ми истинска радост заради тая душичка. Всъщност тя не е много гальовна и ще и дам прегръдка от теб непременно, защото обичам, но да знаеш, че тя ще ти забие нокти доста бързо в ответ. Идва и с голяма лекота да обръща ласките или да ги продължава в нейната си посока, не знам... Не е котка, дето ще кротува в човек освен ако сама не е решила след известно наблюдение. Или пък нагласа. И все пак смирените и пози са нещо уникално красиво като тук. Благодаря ти, нейно е стихчето, инак тя е на Надя, която я донесе и на всички нас у нас :)
etyna написа:
и мъркащо...И спокойно въпреки тайната.
Хубави почивни дни, Сестричке!
Хубави почивни дни, Сестричке!
Тя самата е тайната, и то истинска, вълшебна тайна :)
megg написа:
И как сАмо хвърля поглед през рамо ... не кокетно, а със смирена кротост, загледана, заслушана в изпредената обич:
Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,
Поздрав, Сестричке!
Не се разваля красотата
от тихи полъх, взор
добавена любов,
Поздрав, Сестричке!
На нея и само на нея е посветено и съдържанието на тези редове, които цитира. Доколкото може да бъде изявена тайната и - там някъде се крие :)
поздрав.
цитирайfaktifakti написа:
поздрав.
Благодаря.
боже, те са МИЛОСТ за нас! Усмивки, Стани, слънчево и по котешки нежно и влюбено да ти е през новата седмица!
цитирайНека, и за теб!
цитирайКой ще върне изгубените години? Изгубената любов?...
Мъглата на спомена обвива съзнанието с наситената си горест. Пепелта на забравата е покрила отминалите пламъци на волните чувства и обичта на близките. Те са останали назад в един друг свят. Романсът на младите години живее някъде. Магията на отминалите спомени със смеха на близките хора, която понякога просветва в душата. И ето, че приказката оживява за кратък миг. Всичко е толкова реално. Изглежда сякаш можеш да докоснеш милите образи на близките от миналото. Но преди да успееш , споменът се разтваря и избледнява, за да се изгуби отново във вълната на вечността. Капризната вълна, която толкова рядко посещава човешката душа. Отваряш очи и гледаш през прозореца в небето. Отново търсиш да зърнеш изгубената омара и нежните розови цветове на облаците от детските години. Но небесният свод е друг, остарял и безразличен. Сякаш никога не е било. Единствената следа е в душата. И всеки път очакваш следващата вълна на скъпия спомен да бъде по-щедра и да остане за по-дълго при теб. А кой знае, може би дори да възкресиш спомена завинаги...
цитирайМъглата на спомена обвива съзнанието с наситената си горест. Пепелта на забравата е покрила отминалите пламъци на волните чувства и обичта на близките. Те са останали назад в един друг свят. Романсът на младите години живее някъде. Магията на отминалите спомени със смеха на близките хора, която понякога просветва в душата. И ето, че приказката оживява за кратък миг. Всичко е толкова реално. Изглежда сякаш можеш да докоснеш милите образи на близките от миналото. Но преди да успееш , споменът се разтваря и избледнява, за да се изгуби отново във вълната на вечността. Капризната вълна, която толкова рядко посещава човешката душа. Отваряш очи и гледаш през прозореца в небето. Отново търсиш да зърнеш изгубената омара и нежните розови цветове на облаците от детските години. Но небесният свод е друг, остарял и безразличен. Сякаш никога не е било. Единствената следа е в душата. И всеки път очакваш следващата вълна на скъпия спомен да бъде по-щедра и да остане за по-дълго при теб. А кой знае, може би дори да възкресиш спомена завинаги...
narodovazpitatel написа:
Кой ще върне изгубените години? Изгубената любов?...
Мъглата на спомена обвива съзнанието с наситената си горест. Пепелта на забравата е покрила отминалите пламъци на волните чувства и обичта на близките. Те са останали назад в един друг свят. Романсът на младите години живее някъде. Магията на отминалите спомени със смеха на близките хора, която понякога просветва в душата. И ето, че приказката оживява за кратък миг. Всичко е толкова реално. Изглежда сякаш можеш да докоснеш милите образи на близките от миналото. Но преди да успееш , споменът се разтваря и избледнява, за да се изгуби отново във вълната на вечността. Капризната вълна, която толкова рядко посещава човешката душа. Отваряш очи и гледаш през прозореца в небето. Отново търсиш да зърнеш изгубената омара и нежните розови цветове на облаците от детските години. Но небесният свод е друг, остарял и безразличен. Сякаш никога не е било. Единствената следа е в душата. И всеки път очакваш следващата вълна на скъпия спомен да бъде по-щедра и да остане за по-дълго при теб. А кой знае, може би дори да възкресиш спомена завинаги...
Мъглата на спомена обвива съзнанието с наситената си горест. Пепелта на забравата е покрила отминалите пламъци на волните чувства и обичта на близките. Те са останали назад в един друг свят. Романсът на младите години живее някъде. Магията на отминалите спомени със смеха на близките хора, която понякога просветва в душата. И ето, че приказката оживява за кратък миг. Всичко е толкова реално. Изглежда сякаш можеш да докоснеш милите образи на близките от миналото. Но преди да успееш , споменът се разтваря и избледнява, за да се изгуби отново във вълната на вечността. Капризната вълна, която толкова рядко посещава човешката душа. Отваряш очи и гледаш през прозореца в небето. Отново търсиш да зърнеш изгубената омара и нежните розови цветове на облаците от детските години. Но небесният свод е друг, остарял и безразличен. Сякаш никога не е било. Единствената следа е в душата. И всеки път очакваш следващата вълна на скъпия спомен да бъде по-щедра и да остане за по-дълго при теб. А кой знае, може би дори да възкресиш спомена завинаги...
тази несекваща страст към прилива на спомен е може би най-жизненото преживяване :) Благодаря.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric