Постинг
11.09.2012 20:50 -
Спя върху облак
Спя на тънък облак,
и сънувам призрачно пътуване,
откога сме запътували не зная,
но пътуването ми се казва "тук"
където всеки ден разплитам
бели облачни кълбета стихове.
И е невъзможно да узная
колко ще съм жива утре,
ако се окажа също жива,
и ще мога ли да разтопя до пара
тленното си съществуване и
да досънувам облачното си пътуване
до последната въздушна капка
додето свърши се, не зная.
и сънувам призрачно пътуване,
откога сме запътували не зная,
но пътуването ми се казва "тук"
където всеки ден разплитам
бели облачни кълбета стихове.
И е невъзможно да узная
колко ще съм жива утре,
ако се окажа също жива,
и ще мога ли да разтопя до пара
тленното си съществуване и
да досънувам облачното си пътуване
до последната въздушна капка
додето свърши се, не зная.
като длан:)
цитирайа може и по-тънък да е. :)
цитирайдокато няма край облакът, който пуска капчици стихове!:)
цитирайне е тук, Тит, но все някъде трябва да бъде. За стиховете винаги съм вярвала само в това - че са научни експерименти, водещи някога по-близо до целта от всеки обикновен такъв.
цитираймисловнопухкаво облаче, от разпиляното надиплено, колкото толкова...като че малко в повече ни идва хаосът, но преодолим е ,можем го, до когато...,
който го е срещнал се усмихва търпеливо :)
здравей, сестрицетрепетличенка,
цитирайкойто го е срещнал се усмихва търпеливо :)
здравей, сестрицетрепетличенка,
казват че което идвало, ни било по силите, и май да, така е :)
цитирайКрасиво пътуване върху облаче, дава сили. Усмивки, сестриче!
цитирайпомахвам ти за поздрав от съседното
облаче...
цитирайоблаче...
благодаря, че ме подкрепяш :)
цитирайmakont написа:
Красиво пътуване върху облаче, дава сили. Усмивки, сестриче!
да пазим облаците.
mariniki написа:
помахвам ти за поздрав от съседното
облаче...
облаче...
до последната въздушна капка...заслужава си
цитирай Сигурно е така.
цитирайnanita73 написа:
до последната въздушна капка...заслужава си
13.
анонимен -
Пазиш ли облаците от градобойните ...
16.09.2012 18:49
16.09.2012 18:49
Пазиш ли облаците от градобойните снаряди на селскостопанската артилерия?
цитирайкато се има предвид, че то, стопанско какво да има във въпросната шашма с елементи на пародия, па и градобойна. Ама явно село срещу град има нещо в цялата работа. А не бива така.
цитирайвинаги знаем, че нищо не знаем и като че ли в това е смисъла.
Просто се движим и дишаме трупайки минало, за да случим душата си, когато момента си дойде....
Облаците са част от нас, просто за разлика от нас са свободни....
(тъй както и ний самите някога ще бъдем...)
***
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
Омар Хаям
:)
цитирайПросто се движим и дишаме трупайки минало, за да случим душата си, когато момента си дойде....
Облаците са част от нас, просто за разлика от нас са свободни....
(тъй както и ний самите някога ще бъдем...)
***
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
Омар Хаям
:)
Така е, но защо да мислим, че трупаме? Само който няма си мисли, че другият има - нищо не може да бъде натрупано докато функцията е приемане-отдаване, няма логика. А свободата... също е така, и малко по-интересно - опитваме се да бъдем свободни -това е важен нюанс. Тези думи са любимата ми част от една песен:
Like a bird on the wire,
Like a drunk in a midnight choir
I have tried in my way to be free.
Like a worm on a hook,
Like a knight from some old fashioned book
I have saved all my ribbons for thee.
цитирайLike a bird on the wire,
Like a drunk in a midnight choir
I have tried in my way to be free.
Like a worm on a hook,
Like a knight from some old fashioned book
I have saved all my ribbons for thee.
mystiquewoman написа:
винаги знаем, че нищо не знаем и като че ли в това е смисъла.
Просто се движим и дишаме трупайки минало, за да случим душата си, когато момента си дойде....
Облаците са част от нас, просто за разлика от нас са свободни....
(тъй както и ний самите някога ще бъдем...)
***
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
Омар Хаям
:)
Просто се движим и дишаме трупайки минало, за да случим душата си, когато момента си дойде....
Облаците са част от нас, просто за разлика от нас са свободни....
(тъй както и ний самите някога ще бъдем...)
***
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
Омар Хаям
:)
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric