Постинг
01.05.2012 16:45 -
В началото беше словото
Автор: sestra
Категория: Други
Прочетен: 1641 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2012 08:14
Прочетен: 1641 Коментари: 7 Гласове:
20
Последна промяна: 06.05.2012 08:14
В кое начало? В началото на голямото объркване ли? Или на играта?
Дребосъчето ми сочи старата си рана от ожулено.
- Все още е захарно - казва.
Първата ми мисъл е, че го е близвала отвреме навреме, за да твърди това. Не, всъщност е като разпръсната захар по кухненския плот, като разпиляна след тайно бъркане в захарницата - грапаво. Още има коричка. Разбира се, че тя е поет, но не екзистенциален или някакъв друг вид поет, а просто свободен човек. Мисълта и е все още бавна и изчерпателна, все още балансираща между ненасищащия се ум и усещането за реално съществуване.
Затова най-много обичам нейните лъжи и начина и да ме баламосва. Както като идва при мен и ми показва половината си ръка, намазана с плътен слой боя.
- Без да искам - казва - но все пак цветовете са хубави, много хубави - съгласявам се, цветовете са търсени всеки поотделно и като композиция.
- А черното е любимият ми цвят.
Новост някаква, доскоро беше розово и други. И друг път без да иска. Тя харесва една моя рисунка в черно, наистина я харесва.
А защо ги избира тези начини да ми казва нещата, нямам и грам идея.
Захарна рана ... Ех, как бих юрнала тая щура метафора по белите полета, по черните полета на оня сляп палаш - съзнанието! Пък да ги гони, додето падне песът. Тъкмо ще спи хубаво след това. Но няма да го направя, тя си е на дребосъчето. И нека е грапава полузарасналата рана, захарно грапава. Докато зараства, нова ще поникне. Вероятно в цветове. Или в музика. Пееща рана - как ли би звучала? Не мисля да мисля по това - само дребосъкът може да го хване.
Дребосъчето ми сочи старата си рана от ожулено.
- Все още е захарно - казва.
Първата ми мисъл е, че го е близвала отвреме навреме, за да твърди това. Не, всъщност е като разпръсната захар по кухненския плот, като разпиляна след тайно бъркане в захарницата - грапаво. Още има коричка. Разбира се, че тя е поет, но не екзистенциален или някакъв друг вид поет, а просто свободен човек. Мисълта и е все още бавна и изчерпателна, все още балансираща между ненасищащия се ум и усещането за реално съществуване.
Затова най-много обичам нейните лъжи и начина и да ме баламосва. Както като идва при мен и ми показва половината си ръка, намазана с плътен слой боя.
- Без да искам - казва - но все пак цветовете са хубави, много хубави - съгласявам се, цветовете са търсени всеки поотделно и като композиция.
- А черното е любимият ми цвят.
Новост някаква, доскоро беше розово и други. И друг път без да иска. Тя харесва една моя рисунка в черно, наистина я харесва.
А защо ги избира тези начини да ми казва нещата, нямам и грам идея.
Захарна рана ... Ех, как бих юрнала тая щура метафора по белите полета, по черните полета на оня сляп палаш - съзнанието! Пък да ги гони, додето падне песът. Тъкмо ще спи хубаво след това. Но няма да го направя, тя си е на дребосъчето. И нека е грапава полузарасналата рана, захарно грапава. Докато зараства, нова ще поникне. Вероятно в цветове. Или в музика. Пееща рана - как ли би звучала? Не мисля да мисля по това - само дребосъкът може да го хване.
1.
martiniki -
заради думата "палаш" и захарната рана ми хрумна, че е подходящо едно стихотворение
02.05.2012 06:23
02.05.2012 06:23
(преди време питах Н.Милчев какво е "палаш", мислех, че са объркали при набирането на думата)
НОЩЕН МЪЖ
Това не са нощи, а нощви.
И аз не съм мъж, а тесто.
Звездите - високи и кльощави,
приличат на стопено гнездо.
Плътта ми, едва загоряла,
се рони от светлина,
че аз съм потомък на бяла,
но ходеща в черно жена.
Съдбата - сестра на хлебаря,
е винаги с мокри очи.
И хлябът, подобно на зара,
в дълбоката нощ не личи.
Мен ситите хора ме плашат,
но аз съм троха от троха
и хвърлям пред носа на палаша
надежда и звездна бълха.
И както съм много високо,
и както съм матов и чер,
изтръсквам душата в потока
и смесвам брашно и хайвер.
Тогава присядам до мама
и с кръглото свое лице
приличам на луната голяма,
която цяла нощ се пече.
цитирайНОЩЕН МЪЖ
Това не са нощи, а нощви.
И аз не съм мъж, а тесто.
Звездите - високи и кльощави,
приличат на стопено гнездо.
Плътта ми, едва загоряла,
се рони от светлина,
че аз съм потомък на бяла,
но ходеща в черно жена.
Съдбата - сестра на хлебаря,
е винаги с мокри очи.
И хлябът, подобно на зара,
в дълбоката нощ не личи.
Мен ситите хора ме плашат,
но аз съм троха от троха
и хвърлям пред носа на палаша
надежда и звездна бълха.
И както съм много високо,
и както съм матов и чер,
изтръсквам душата в потока
и смесвам брашно и хайвер.
Тогава присядам до мама
и с кръглото свое лице
приличам на луната голяма,
която цяла нощ се пече.
най-малко заради съвпадащата метафора за палаша-съзнание, фантазия, подсъзнание, полусъзнание :)))) (а какво ти каза Н. Милчев, че аз я знам като някаква селска порода ловно куче, но не съм сигурна дали е порода?)Благодаря ти, много ми харесва.
цитирайами какво ми каза - че е порода ловно куче, много предано и обичливо и авторът тъкмо на него хвърля звездна бълха - дава надежда:)
цитирайНе мисля да мисля по това - само дребосъкът може да го хване.
цитирайЕдно друго като нея ми беше казало по-отдавна в една лятна вечер: Виж, звездичките пеят!" То е най-хубавото, което съм чула за една лятна нощ ведно с ясното небе и огромният оркестър на щурците. "Виж, пеят"... :)
цитирайИнтересен светоглед.
цитирайами то и аз съм си интересна,Фактифакти , но не мога да си помогна ;)))
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric