Постинг
06.12.2015 01:15 -
Сега
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2623 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2015 14:42
Прочетен: 2623 Коментари: 16 Гласове:
14
Последна промяна: 06.12.2015 14:42
Сега, в промеждутъка преди свършека на времето си, най-важното, не, а единствено важно нещо е едно. Смирението със себе си. Всеки си има по един аз, подвластен на дълго описание с назидателни глаголи, с многозначителни епитети и други плуващи над водата думички, но тези азове са ничии - стъпки в пясъка, отражения върху вода - вятърът ги познава тях най-добре. А себе си ние не познаваме. Караме се с някого, обикваме другиго, даваме поне вид, че сме дали всичко от себе си и започваме с тези хора да разговаряме като че ли със себе си.
Тогава удряме на камък. Да де - ние сме си камъни... или в най-добрия случай купчинки неорганична материя, в която живее душа. И душата е, която всичко прави да е живо и красиво - нетрайно и в постоянен поток. Тя, душата е... да, тя явно в нас е Бог.
Започнах да си приказвам с този малък, свит на кълбенце бог, но мълчанието му е побъркващо. И как не. Ние всички си имаме своите врагове, но и най-жестокият, коварен и силен враг е като приказката за жълтата гостенка, убиваща с поглед в детските ни улични, вечерни разговори пред мълчанието на Бог в теб. Няма по страшно нещо.
И по - съкрушително. Ти може би умееш какво ли не - да говориш забавно и пленително, да побеждаваш със силата на духа или просто със силата си, да радваш хората, да ги изненадваш, разочароваш и всичко, всичко с тях, каквото би ти потрябвало, ти може би вече умееш да пристъпваш в своето бъдеще с увереност, за която би ти завидил тигър..., но това е нищо, ако мълчиш безпомощно до своя бог и не можеш кротко да си поприказваш с него. Кошмарно е да не ти отговаря. Не се свиква с това. Всички се вълнуват за душевния живот на другите, хвърлят се разпалено във фантазии, а забравят колко скромен реално могат да си позволят да им бъде той.
Учили са ме на много неща. Чрез своята интуиция вървях по пътя на ученето и постигнах още повече. Днес ученето продължава, това да си в процес на вземане на урок е чиста радост, каквато не може да ти даде и най-изтънченото вино, и най-тънкият концептуален филм, и най-вдъхновеното и смело музикално изпълнение... Но то не ми помага да говоря с моя свит на безчувствено кълбо Бог. И това някак тъпичко боли.
А може би, мисля сега, добре е да помълча до него със същото мълчание и да спра да мисля със същата абсолютна липса на смисленост дотогава, докато той вземе решение да говори. Та нали е Бог. А аз - нищо.
Време да си разменим ролите.
Тогава удряме на камък. Да де - ние сме си камъни... или в най-добрия случай купчинки неорганична материя, в която живее душа. И душата е, която всичко прави да е живо и красиво - нетрайно и в постоянен поток. Тя, душата е... да, тя явно в нас е Бог.
Започнах да си приказвам с този малък, свит на кълбенце бог, но мълчанието му е побъркващо. И как не. Ние всички си имаме своите врагове, но и най-жестокият, коварен и силен враг е като приказката за жълтата гостенка, убиваща с поглед в детските ни улични, вечерни разговори пред мълчанието на Бог в теб. Няма по страшно нещо.
И по - съкрушително. Ти може би умееш какво ли не - да говориш забавно и пленително, да побеждаваш със силата на духа или просто със силата си, да радваш хората, да ги изненадваш, разочароваш и всичко, всичко с тях, каквото би ти потрябвало, ти може би вече умееш да пристъпваш в своето бъдеще с увереност, за която би ти завидил тигър..., но това е нищо, ако мълчиш безпомощно до своя бог и не можеш кротко да си поприказваш с него. Кошмарно е да не ти отговаря. Не се свиква с това. Всички се вълнуват за душевния живот на другите, хвърлят се разпалено във фантазии, а забравят колко скромен реално могат да си позволят да им бъде той.
Учили са ме на много неща. Чрез своята интуиция вървях по пътя на ученето и постигнах още повече. Днес ученето продължава, това да си в процес на вземане на урок е чиста радост, каквато не може да ти даде и най-изтънченото вино, и най-тънкият концептуален филм, и най-вдъхновеното и смело музикално изпълнение... Но то не ми помага да говоря с моя свит на безчувствено кълбо Бог. И това някак тъпичко боли.
А може би, мисля сега, добре е да помълча до него със същото мълчание и да спра да мисля със същата абсолютна липса на смисленост дотогава, докато той вземе решение да говори. Та нали е Бог. А аз - нищо.
Време да си разменим ролите.
Следващ постинг
Предишен постинг
Моят Аз и моята Душа...труден диалог. Мостът между тях наистина може да бъде Смирението. Макар че бунтарството ти в края също ми харесва:)))
Честит празник, Стани! Поздрави!
цитирайЧестит празник, Стани! Поздрави!
2.
anin -
Имаш интересни размисли
06.12.2015 10:55
06.12.2015 10:55
Според мен той всеки миг ни говори, ама ние не го чуваме....:))
цитирайне бог
цитирайdonchevav написа:
Моят Аз и моята Душа...труден диалог. Мостът между тях наистина може да бъде Смирението. Макар че бунтарството ти в края също ми харесва:)))
Честит празник, Стани! Поздрави!
Честит празник, Стани! Поздрави!
Така се надявам и в края на този свят да се появи същото недоразумение... Една надеждица днес - честит празник, Вени!
anin написа:
Според мен той всеки миг ни говори, ама ние не го чуваме....:))
Какво е моето значение?
Но възможно е. Благодаря, Анин и честит Никулден!
faktifakti написа:
не бог
Това е причината за текста. Пожелавам ти щастлив Никулден!
sestra написа:
Това е причината за текста. Пожелавам ти щастлив Никулден!
faktifakti написа:
не бог
Това е причината за текста. Пожелавам ти щастлив Никулден!
faktifakti написа:
sestra написа:
Това е причината за текста. Пожелавам ти щастлив Никулден!
faktifakti написа:
не бог
Това е причината за текста. Пожелавам ти щастлив Никулден!
за резерв :)
Човекът хилядолетия не може да опознае себе си.
цитирайkvg55 написа:
Човекът хилядолетия не може да опознае себе си.
Нямаме традиции в това. От векове.
Ох,трудно е... и понякога -болезнено. И когато се обръщаме към този " малък, свит на кълбенце бог", добре да слушаме. Мълчанието му може да бъде и посоката, която сме изгубили. За да се намерим, да се опитаме да познаем себе си - така си мисля.
Поздрав, Сестра!
цитирайПоздрав, Сестра!
megg написа:
Ох,трудно е... и понякога -болезнено. И когато се обръщаме към този " малък, свит на кълбенце бог", добре да слушаме. Мълчанието му може да бъде и посоката, която сме изгубили. За да се намерим, да се опитаме да познаем себе си - така си мисля.
Поздрав, Сестра!
Поздрав, Сестра!
Мисля, че си напълно права, Мег. Благодаря ти.
... трудно до невъзможност в един свят, изгубил усета за човешките стойности, каквито ( пише в старите книги ) са заложени във всеки от нас ...
И без вярата в Бог в себе си, Той едва ли ще проговори ... Дано да греша! :)
Поздрави, Sestra!
Светлина и радост в душата!
Хубав ден!
цитирайИ без вярата в Бог в себе си, Той едва ли ще проговори ... Дано да греша! :)
Поздрави, Sestra!
Светлина и радост в душата!
Хубав ден!
vilish написа:
... трудно до невъзможност в един свят, изгубил усета за човешките стойности, каквито ( пише в старите книги ) са заложени във всеки от нас ...
И без вярата в Бог в себе си, Той едва ли ще проговори ... Дано да греша! :)
Поздрави, Sestra!
Светлина и радост в душата!
Хубав ден!
И без вярата в Бог в себе си, Той едва ли ще проговори ... Дано да греша! :)
Поздрави, Sestra!
Светлина и радост в душата!
Хубав ден!
а нашата задача да повярваме според твоето описание си остава все същата. Споделям светлината и радостта и ти изпращам радост от общуването, Вили, хубав ден!
Често мълчанието казва повече от думите...
цитирай[quote=batogo]Често мълчанието казва повече от думите...[/quo
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric