Метеорите са фасове, които небесни алкохолици хвърлят в небесната тава, където е било сготвено жертвеното небесно агне от старите небесни сили за сближаване с новите... Вече май казах кои са те. Което не е много сигурно, но то пък кое е сигурно? Когато гледате към тях в небето, почти изкълчвайки си шийни прешлени, вие си повтаряте и повтаряте някакви желания, каквито ви хрумнат. В повечето случаи ви хрумват обаче разни неща, които не сте много мислили или поне не на първо място. Това е много досадно, изтощително, фасовете се стрелкат като бесни, а вие все така превъртате едно никакво, омърляно от употреба желание в главата си точно като хамстер в колело - безнадеждно последователно... последователно безнадеждно. Знае, че трябва да направи нещо в краткото си хамстерско животче и прави единствената възможна глупост за момента. Впрочем имали сме в къщи хамстерче и то притежаваше изключителна воля за свобода. Десетина пъти бяга от аквариума, живя с дни в ъгъла на стаята и направи няколко внушителни опита да си стегне собствена миша къща. Умря внезапно и още не знам, при тази негова енергичност, дали умря по генетична причина, те всички живеят кратко или от незадоволената си потребност по волен живот. Отклоних се за хамстера, защото ние много приличаме на него по това неконтролирано проявяване на воля на всяка цена и особено когато не е нужна. И ако волята отличава човека от хамстера, то е в полза на хамстера. Той съхранява енергията си автентична въпреки затвора и никога не изменя на целта. Човешката воля е много по-призрачна - тя мени лицето си, а значи, че човек вижда свободата си в много цели. И още - тя е слаба. Постоянният ток на мислите я превръща освен в хилядолика, и в променлива величина. Просто някаква си проява на чувство, едно от безброя. Така мислите, без да са много важни за живота реално ( почти винаги има несъвпадение на подходящ момент с подходяща мисъл, спомняме си нас, вперили очи в небесните фасове и почти безумно повтаряйки някакво случайно изречение) поемат управлението и от тук нататък волята е свършена, насечена на дърва за огрев, накъсана на парцали за чистене или пък за пачуърк одеялце, сготвена на вкусни манджички, сгъната в скрин за после. Всичко трябва, всичко искам, искам, искам, искам, искам... да де, точно това исках да кажа - искам е достатъчна дума за желание. Другите са излишни, объркват. Исках да кажа "искам" и това е вече твърде много за волята, твърде достатъчно за да и отдадеш почести, докато гледаш просветващата небесна тава със  светулкаши трошици из нея. Затова онази нощ на Персеидите се отказах да въртя уплашени изречения в главата си и се върнах към онова искам, заради което съществувам, и не само аз, и не само хората преди и след мен, а заради което всички сме. И поисках преди, за да има след. Не е ли логично? Иначе закъде с рояци желания, вече няма въздух, сърцата не издържат.  Един ден хамстерчето се сви да спинка и повече не скочи на крака. Намерихме го бяло на кравайче, почти светещо. Гледах го дълго, исках да стане. Исках. Но то нямаше вече сърце. Моторчето му беше спряло. С всички става така. Моторчетата спират, а волята остава да свети свободна и подобно фасове на развеселени небесни пияници хвърчи някои нощи с още много други воли на други същества със спрели моторчета. Хиляди "искам" се стрелкат по небето и чезнат, а долу на групички и сами, с часове хората се взират в тях и повтарят с покъртително упорство изречения, които никога досега не са им хрумвали. После се случват най-различни неща, желани или не. Ха-ха... какъв свят!...

Когато се сблъскат много искания за свобода, може би избухва нова вселена
Впрочем, човек рядко знае какво иска, когато иска...

по земята. Ти се беше загубила, май при извора си била, а? :)

Хубави послания - през тъжното, на тънкото ръбче между сериозното и иронията ...
И тези фасове на небесните весели алкохолици!
Поздрав, Сестричке! :)

особено, когато не е нужна. Знаеш ли и аз си имах хамстер, казваше се Хапалампи. Сега и то е светещо кравайче. Нищо не искам Сестричке, едно единствено Искам, но никога не му идва времето. Усмивки!

Поздрав от сърце!

Нали виждаш - сбъдването следва особена логика. Ти постоянно ме подсещаш да се усмихвам. Сега пък аз ще те подсетя да вярваш, идва времето за всичко, само търпение :)

и аз видях няколко.
прегръдки.

и се зверех в небето, после са се формирали тез размисли. Няколко и аз.

И аз си имам любима матафора с фасове - наричаме така едни цветенца, които, когато опадват се свиват на фасчета и жена ми ме навиква, че пак съм пушил в цветната градина. Така, за кратко се изкушавах да хвърля фас без да мисля и тяхната имитация скриваше немарливостта ми. После се засрамих и сега само нежните тела на бившите цветове се белеят в тревата, като фасове. Но не са.
Красиво мислите и пишете. Завиждам ви.

но се оставих на идеята къде ще ме отнесе. Сравнението ти е интересно и също предизвиква размисли :)