Константин Павлов 

В нощта срещу свети Вартоломей 
поканих спомените си на пиршество.
О, дръзки спомени,
съперници на бъдещия ми живот!
Барони на частици от душата ми!
О, жалки узурпатори!
Наздраве! Пийте!
За последен път!

В часа наречен нула, нула, нула,
отрязах котвите,
платната изгорих.
А после,
с тази
моя,
белязана от Ангела ръка,
прободох всички свои спомени,
по-възрастни от Днес.
А други нямаше...

В морето! - 
труповете на съперници, 
отхранени от паметта ми! 
Сега съм Никой!

Корабе, лети!

Надсмивам се над водната бразда, 
защото не е белег за обратен път.

Три хиляди години ме делят 
от острова, 
където ме очакват.

Ще властвам като Бог, 
наричан с преданост и обич: 
Никой!

88 г.

© Константин Павлов
liternet. bg