В корена,
когато слиза надолу
боли, 
когато пробива почва,
боли,
когато си гради стебло,
боли,
когато пуска листенца,
боли, смее се,
Има времена, когато
не боли,
тогава е тихо, тихо
навсякъде.
По едно време прави пъпка,
боли
с едно голямо очакване
и боли.
Когато цветът се отвори,
е радост,
забравила, че боли :)
И пак така.
и все така. 
О, това боли!
Усмивкиии

...пак боли...но-
" ...моя болка не преставай, не се заменяй с безразличие..."
Винаги е така болезнено за Обичащите!:))

Просто база за сравнение на останалите усещания.

Настроена съм малко по-неромантично - боли от растежа. А обичането - то е също от растежа. и за него.

като казваш просто база за сравнение, твърдиш ли ,че човеците съществуваме с научна цел?

е туширана от удовлетворението от постигнатото...с усмивка!:))

/абе, много е вярно - мрънкам си тук;):))/

всеки ден без усмивка е пропилян. Игра и забава, според мен също е вярно :))

не сме способни да усетим съвършенство в пълна мяра. Ето един предизвикател на реалността, чиито работи харесвам много
http://cvetankrastev.blog.bg/izkustvo/2013/01/14/hranene-na-letiashtite-tvari.1042172

нещо близко

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=68165&mode=thread&order=0&thold=0

Радост, сестра!

при всяко съграждане да боли. Но пък е хубаво! Усмивки!

Благодаря, Дора, прегръщам те.

усмихната Мая :)