Вървя по слънцето,
в пътека или коридор
и нямам виждане напред,

 Ще бъда скучна днес, по-скучна
и от мъничка огризка хляб
останала на масата след ядене.

 Черен гълъб, черна котка
стъпква с меко настроение
дирите на обичайно лазене.

 единственият ми постоянен любовник, 
вятърът, всеки път, когато
си загубя надеждите, идва,

 Тя не е нещо, което може да бъде усетено или фокусирано в кадър, докато някой ден не се събудиш с липсата и. И мигом си готов(а) да умреш за нея, ако няма как да си я върнеш. Въпрос на усещане. Въпрос на вкус и дух. Търси се не недостиж...

 
аз знам, че всяка дума,
казана и чута, е Бог за теб

 Бъбрива лястовица преподава
небесни клюки на квартала ми.
И ни се кара, ако не внимаваме,

Вървя, вали по мен.
Ловя дъждовни капки,
тупкат в дланите -

 Този златен аромат
няма да се повтори
в следващите милиони

 Нищо в песента на цикадите 
не напомня, 
че те ще умрат.