Е, мразя те, тъга,
не си ми нужна,
дори да бих била
за тебе дъхава и мека
като новоопечен хляб,
не мога да те гледам
как пред мен отново
разстилаш мъхавото
цветно одеало
и в мен се взираш
като малко коте
в духната по вятър нишка.
Не искам да си мислиш, 
че така ще се отвори
и в мен за теб пролука,
и ще ме склониш отново
да си приказваме за птици,
разпервали криле до смърт,
пред теб изпонападали 
в любовен педантизъм.
Не ме поглеждай тъжно,
ти си си клише самата,
не се надявай в мен,
не ме омайвай повече,
нали ти казах,
че съм без часовник,
и ще съм свободна.

с дъхава мекота на новоопечен хляб.. а сега се усмихни

но това не ми пречи да съм я намразила. Добре, утре. Лека нощ.

но веселяците рядко пишат поезия, а твоята е прекрасна.
Поздрави!

... но шпионажа го има!:)
Стихото ти е 11 по десетобалната!:)))
Е, не и се карай тъй на тъгата, деее...
Виж какво ме провокира да напиша :

Ехей, тъга...

Ехей, тъга,
заключвам те в кавички,
надявам ти от слънце
очила,
начупвам те
на мънички частички,
а после те разпръсвам
в синева.

Ехей, тъга,
ти винаги ме имаш,
рисуваш ме
с измокрени ръце,
и в сънищата
пътища намираш,
поспираш в раздвоеното
сърце.

Ехей, тъга,
превръщай ме във радост,
във сбъднато желание,
в звезда,
не ме е страх
от бурите и старост,
аз само с теб и с любовта
летя.

Поздрав от моята за твоята тъга, сестричка....
При мен обаче върви с Pearl Jem........
Можеш да минеш да го чуеш....
Прегръщам те!

Ели

а обектите на тъгата - тях поезията ги пише, така че спокойно бъди. Трудно е, но така е, радвам се, ако ти харесва.

със стихчето. Ще дойда да видя твоята с Пърл Джем, надявам се чу и това тук, обожавам този човек, скоро го открих.

ПАК СЕ ВРЪЩАМ КЪМ ОНАЗИ КНИГА...

нещо по свободата. Любопитно е, за велосипедистите, ще я прочета.