"Имай готовност за това, че няма да намериш онова, което търсиш."

В утрото -
милосърден мраз
и услужлива мъгла
и бликът на една
мисъл с разрезна
яснота, че това,
което не ни убива,
докато вдъхва сила,
без да си търси дяла,
е любовта.
Моля, пази човека 
крехък за сетността.
  Сергей Параджанов - Цветове на нарове; Sergej Parajanov - Colors of pomegranates
https://www.youtube.com/watch?v=glsytnUdt-E

Брайън Уелч (Хед), една ярко огряваща част от Корн - Washed by blood
https://www.youtube.com/watch?v=6z8DhubM5AY

После изведнъж ми се доспа...
В отрязъка между двете състояния на духа се появи ей това :

За самотата....

Понякога ме сграбчва самота
и впива в мен нахалните си длани,
прогонвам я извиквайки дъжда,
той я завихря в струите си хладни.

Говоря и за минали лета,
за стъпките си в пясък оцелели
и че събирам в себе си света,
във мисли там сред звездното родени.

А самотата просто ме мълчи,
подсвирва тихо скрита във душата,
внезапно ме изпълва със мечти,
в очите ми запалва светлината.

Забравям я със първите лъчи
на слънцето, пробуждам се щастлива
и музика в косите ми звучи,
а тя надежда във кръвта ми влива.

Изпълнила очите си с небе,
след вятъра пак тичам по полята,
а самотата в моето сърце
заключвам насаме със тишината.

http://vbox7.com/play:61bb3cc7

И да, сестричка, Любовта е единственото нещо, усещане, фактор, вълшебство, което вдъхва сила без да иска нещо в замяна... Страхотно си го казала...
Така го чувствам и аз...
Любовта е пазител на душата и може би връзката между живота и смъртта, незнам... Както писах в един разговор днес във Фейс-а - > Няма вечни неща, все пак и точно това му е хубавото на живота... Трябва да има трансформации на енергията и това пък е хубавото на смъртта... А най-хубавото е, че Любовта може да се отъждестви с понятието за Вечност и е своеобразен постоянен мост между материалния и другия - сакралния свят.... Мост създаващ успешно възможността ни да летим все по-нагоре... :)
Прегръдки,

Ели

цитат

както и поезията ти, защото те пазят крехка :)

И то е това, което писах. Горе е цитат до цитата :) съжалявам ,че не успях да добавя клиповете по обичайния начин - филмчето и песента, която няма да спра да слушам.

пазейки човешкото...крехко!:)
Умираш, когато се предаваш на неизбежното...

/няма ли някъде линк с превод поне на руски?:(/
Няма да ти казвам, че е брилянтно - то си личи!:))

сме плячка за консумация, дали крехки или обратното - изградени, вдървени, яки, монолитни. Там е и разковничето, както каза Ели горе - на границата между живота и смъртта се намира балансът.
На английски се разбира текстът, има субтитри... Омагьосващ е този режисьор Параджанов!

"Това, което не ни убива... е любовта."

Силен стих, благодаря ти!

Надя.