Постинг
28.05.2011 18:00 -
...
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 5048 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2011 08:52
Прочетен: 5048 Коментари: 27 Гласове:
42
Последна промяна: 30.05.2011 08:52
"Няма цялостност без тъга и копнеж, защото без тях няма нито трезвост, нито доброта. Мъдрост без доброта и знание без трезвост са безполезни."
Тази мисъл от "Колелото на времето" на Карлос Кастанеда ми е компас. Дава ми сила, когато загубя надежда и ме напътва, когато оплета конците. Казва ми: спри, постой, огледай се, ще видиш мястото, от което да продължиш. Не замръквай в сърцето си, дори и цялата земя да потъне в мрак. Очаквай следващия миг като любим човек и той ще дойде.
Много събития в живота ми са ме довели до силната привързаност към тази мисъл, но най-вече усещането ми за баланс. Равновесие между добро и зло, между будност и сънуване.
Има някой, който дори олоцетворява тази мисъл в моя живот. Този някой е Морето, Черно море. Средиземно също, но Черно си е моето. Всяка година, когато тръгвам от там, където е То, плача като счупена делва, като шадраван, като из ведро. Поводи се намират. Само като му дойде времето и ако си около мен в този момент, малко се стряскаш от внезапния изблик на телесна течност през очите ми, после ти става някак тъпо, а накрая разбираш, че това ще отмине, само се налага мъничко да изчакаш и всичко ще бъде като преди. Моите хора си го знаят. Може би дори биха се притеснили, ако реването не дойде, докато съм все още близо до Моето море. А вече
го доближих. И не си спомням да съм се разплаквала тия дни, освен да съм била толкова щастлива ( съединена с хода на съществуването си), че да не съм забелязала...
Ето така
или така
или така
може би така
или пък така
Вероятно тая зимна душа осъзна вкупом и вятъра
и слънцето
и цветовете, които имат свойството да се сънуват по-убедително от всичко живо
и приятелствата
и тишината, която е съставена от безброй условно малки звуци,
които е добре да бъдат чути, дори ако това е например смях на местни хора, поразително напомнящ крясък на гларус. Защото не знаеш в кой край на картата е скрита нужната част от пъзела ти и в кое ниво на играта внезапно може да изгориш или пък да избегнеш опасността.
Какво ли търся, не знам. Сълзите си едва ли - колкото и да хлипам покрай голямата вода, вада до нея няма да образувам. Но имам си вяра, че ще проумея закономерността на моето ежегодно крайморско сълзолеене.
Вероятно няма никакъв смисъл от разказването на всичко това. Ако е така, благодаря, че сподели безсмисленото ми съществуване. ;) Поклон и поздрав към твоето.
Ще бъде много лесно за сърцето
без ревниви хрипове.
Ще бъде може би непоносимо тихо някому,
не се ли случва никоя усърдно търсена
случайна среща или сблъсък по коридорите
на призрачния лабиринт - живота ни.
Ще бъде просто земно съществуване
И ще се чудим колко трудно
се стои в това привличане.
А участта и занапред ще бъде
виснала надолу въпросителна,
освободена примка
от живота на обесените.
Тази мисъл от "Колелото на времето" на Карлос Кастанеда ми е компас. Дава ми сила, когато загубя надежда и ме напътва, когато оплета конците. Казва ми: спри, постой, огледай се, ще видиш мястото, от което да продължиш. Не замръквай в сърцето си, дори и цялата земя да потъне в мрак. Очаквай следващия миг като любим човек и той ще дойде.
Много събития в живота ми са ме довели до силната привързаност към тази мисъл, но най-вече усещането ми за баланс. Равновесие между добро и зло, между будност и сънуване.
Има някой, който дори олоцетворява тази мисъл в моя живот. Този някой е Морето, Черно море. Средиземно също, но Черно си е моето. Всяка година, когато тръгвам от там, където е То, плача като счупена делва, като шадраван, като из ведро. Поводи се намират. Само като му дойде времето и ако си около мен в този момент, малко се стряскаш от внезапния изблик на телесна течност през очите ми, после ти става някак тъпо, а накрая разбираш, че това ще отмине, само се налага мъничко да изчакаш и всичко ще бъде като преди. Моите хора си го знаят. Може би дори биха се притеснили, ако реването не дойде, докато съм все още близо до Моето море. А вече
го доближих. И не си спомням да съм се разплаквала тия дни, освен да съм била толкова щастлива ( съединена с хода на съществуването си), че да не съм забелязала...
Ето така
или така
или така
може би така
или пък така
Вероятно тая зимна душа осъзна вкупом и вятъра
и слънцето
и цветовете, които имат свойството да се сънуват по-убедително от всичко живо
и приятелствата
и тишината, която е съставена от безброй условно малки звуци,
които е добре да бъдат чути, дори ако това е например смях на местни хора, поразително напомнящ крясък на гларус. Защото не знаеш в кой край на картата е скрита нужната част от пъзела ти и в кое ниво на играта внезапно може да изгориш или пък да избегнеш опасността.
Какво ли търся, не знам. Сълзите си едва ли - колкото и да хлипам покрай голямата вода, вада до нея няма да образувам. Но имам си вяра, че ще проумея закономерността на моето ежегодно крайморско сълзолеене.
Вероятно няма никакъв смисъл от разказването на всичко това. Ако е така, благодаря, че сподели безсмисленото ми съществуване. ;) Поклон и поздрав към твоето.
Ще бъде много лесно за сърцето
без ревниви хрипове.
Ще бъде може би непоносимо тихо някому,
не се ли случва никоя усърдно търсена
случайна среща или сблъсък по коридорите
на призрачния лабиринт - живота ни.
Ще бъде просто земно съществуване
И ще се чудим колко трудно
се стои в това привличане.
А участта и занапред ще бъде
виснала надолу въпросителна,
освободена примка
от живота на обесените.
когато стигнеш до него, се чувстваш малък и току-що окъпан.
И свободен.
Поздрави
Валя
цитирайИ свободен.
Поздрави
Валя
2.
elpidaa -
благодаря!
28.05.2011 18:26
28.05.2011 18:26
благодаря!
цитирайБлагодаря, че го сподели, почувствах го и го преживях силно на няколко нива. Поздрави!:)
цитирай[quote=yotovava]когато стигнеш до него, се чувстваш малък и току-що окъпан.
И свободен.
Валя, даваш ми ключе за моето търсене, благодаря ти.
цитирайИ свободен.
Валя, даваш ми ключе за моето търсене, благодаря ти.
elpidaa написа:
благодаря!
Точно на теб благодаря, elpidaa, защото тръгвайки от стиха, част от който споделих при теб, съумях да разкажа преживяването :)
magicktarot написа:
Благодаря, че го сподели, почувствах го и го преживях силно на няколко нива. Поздрави!:)
Много се радвам, че е така, на добър път из твоите нива нататък, magicktarot :)))
за споделената мъдрост и красота!... Да, знанието не струва без доброта...
цитирайmt46 написа:
за споделената мъдрост и красота!... Да, знанието не струва без доброта...
Благодаря ти и на теб, mt46 :)
И за 1001-я коментар също!
Мъдрост, разумност и доброта - това е рядко съчетание... Светъл ден!...
цитирайколко точно си го предала, това са сълзите, по морето, по нещо отминало или очаквано, но винаги изстрадано, за да е истинско. Прегръщам те и ти изпращам много усмивки!
цитирайзад мъдростта и разумността обикновено стои голяма глупост, а зад добротата - опък характер. Всеки от нас си носи кръста. Нали всички се стремим към това да го носим достойно. Добър и светъл ден :)
цитирайmakont написа:
колко точно си го предала, това са сълзите, по морето, по нещо отминало или очаквано, но винаги изстрадано, за да е истинско. Прегръщам те и ти изпращам много усмивки!
Прегръщам те с усмивки и аз, Мая :)
Да не развалям усещането с думи... , иска ме се някой ден да видя тези макове на морския бряг...
цитирайlotos16 написа:
Да не развалям усещането с думи... , иска ме се някой ден да видя тези макове на морския бряг...
Неочаквано. :)
15.
анонимен -
Сеяч на Слънце
30.05.2011 00:17
30.05.2011 00:17
Солена Божа сълзица е морето!
(Дали знае...)
http://www.youtube.com/watch?v=3PwJ_YlUqak
цитирай(Дали знае...)
http://www.youtube.com/watch?v=3PwJ_YlUqak
а само това, че Е. Този котарак е ужасно мил :)
цитирайПоздрави!
цитирайдано, Илиана, поздрав и на теб!
цитирайУсмихвам се, като срещам запалени почитатели на "мъдри" сентенции.))
Кой ще ми обясни какво е това "знание без трезвост" ?
Морето е друго нещо. Това, че не можем да го обгърнем с поглед ни кара едновременно да му се възхищаваме и да се плашим от него.
И сантиментите накрая избиват.
Не е страшно да се плаче.
Страшно е да заключиш сълзите си.
цитирайКой ще ми обясни какво е това "знание без трезвост" ?
Морето е друго нещо. Това, че не можем да го обгърнем с поглед ни кара едновременно да му се възхищаваме и да се плашим от него.
И сантиментите накрая избиват.
Не е страшно да се плаче.
Страшно е да заключиш сълзите си.
както към скептицизъм. И в двата случая убягва именно трезвостта, гъвкавата нагласа за разбиране на всичко, което животът предлага. Така го тълкувам и се радвам от възникналия въпрос, babaelenice. Мисълта е особена, винаги носи възможност за нов поглед, затова я обичам. При Кастанеда има акцент върху трезвостта. В "Изкуството на прикриването" говори за седемте принципа на прикриването, което не е някаква си страхлива стратегия, а умение да се чувстваш свободен във всяка ситуация и за характерните нагласи на това състояние - безжалостен, хитър, търпелив и благ. "Твоята безжалостност не бива да бъде грубост, хитростта не бива да бъде коварство, търпението не бива да бъде пренебрежение и благостта - простодушие."- казва там. Обичам да медитирам и върху това. Благодаря ти за задълбочения коментар :)
Ето и линк към текста:
http://castaneda-bg.com/stalking.php
цитирайЕто и линк към текста:
http://castaneda-bg.com/stalking.php
имам предположение. Вероятно си била нереида и морето събужда този спомен. Желанието да се върнеш в родната стихия е неустоимо. И аз така мога да стоя на брега като вкаменена и сълзи се стичат по лицето ми. Не чувствам нищо, изчезвам.
И - мааалко ти завидях сега. Съвсем мъничко:)))
цитирайИ - мааалко ти завидях сега. Съвсем мъничко:)))
Ако имаше за завиждане, то е за къпането в студената вода. Човек прави такива неща, за да събуди самообичането си, и то с успех. Тъй, че приемам със смирение, което съм предизвикала в теб, сестро Тили :)))
цитирай
23.
elpidaa -
благодаря!
Точно на теб благо...
06.06.2011 19:13
06.06.2011 19:13
sestra написа:
Точно на теб благодаря, elpidaa, защото тръгвайки от стиха, част от който споделих при теб, съумях да разкажа преживяването :)
elpidaa написа:
благодаря!
Точно на теб благодаря, elpidaa, защото тръгвайки от стиха, част от който споделих при теб, съумях да разкажа преживяването :)
това ме радва :) много!
24.
elpidaa -
. . . понякога толкова ми липсва (...
07.06.2011 06:25
07.06.2011 06:25
...понякога толкова ми липсва (нашето, Черно) море, че не смея да го кажа...
цитирай снимка :)
цитирайДушите ни капки от вечния океан са,
затова сърцата ни плачат край морето,
изпълнени с тъга, копнеж по любовта,
смътно усещайки сливането с цялото...
цитирайзатова сърцата ни плачат край морето,
изпълнени с тъга, копнеж по любовта,
смътно усещайки сливането с цялото...
обратно, нали :) Радвам се, че си идвала, compassion.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric