"Няма цялостност без тъга и копнеж, защото без тях няма нито трезвост, нито доброта. Мъдрост без доброта и знание без трезвост са безполезни."

Тази мисъл от "Колелото на времето" на Карлос Кастанеда ми е компас. Дава ми сила, когато загубя надежда и ме напътва, когато оплета конците. Казва ми: спри, постой, огледай се, ще видиш мястото, от което да продължиш. Не замръквай в сърцето си, дори и цялата земя да потъне в мрак. Очаквай следващия миг като любим човек и той ще дойде. 
 Много събития в живота ми са ме довели до силната привързаност към тази мисъл, но най-вече усещането ми за баланс. Равновесие между добро и зло, между будност и сънуване.
 Има някой, който дори олоцетворява тази мисъл в моя живот. Този някой е Морето, Черно море. Средиземно също, но Черно си е моето. Всяка година, когато тръгвам от там, където е То, плача като счупена делва, като шадраван, като из ведро. Поводи се намират. Само като му дойде времето и ако си около мен в този момент, малко се стряскаш от внезапния изблик на телесна течност през очите ми, после ти става някак тъпо, а накрая разбираш, че това ще отмине, само се налага мъничко да изчакаш и всичко ще бъде като преди. Моите хора си го знаят. Може би дори биха се притеснили, ако реването не дойде, докато съм все още близо до Моето море. А вече
 го доближих. И не си спомням да съм се разплаквала тия дни, освен да съм била толкова щастлива ( съединена с хода на съществуването си), че да не съм забелязала...
Ето така




или така



или така



може би така



или пък така



Вероятно  тая зимна душа осъзна вкупом и вятъра



и слънцето



и цветовете, които имат свойството да се сънуват по-убедително от всичко живо




и приятелствата



и тишината, която е съставена от безброй условно малки звуци,



които е добре да бъдат чути, дори ако това е например смях на местни хора, поразително напомнящ крясък на гларус. Защото не знаеш в кой край на картата е скрита нужната част от пъзела ти и в кое ниво на играта внезапно може да изгориш или пък да избегнеш опасността.
  


Какво ли търся, не знам. Сълзите си едва ли - колкото и да хлипам покрай голямата вода, вада до нея няма да  образувам. Но имам си вяра, че ще проумея закономерността на моето ежегодно крайморско сълзолеене. 
 Вероятно няма никакъв смисъл от разказването на всичко това. Ако е така, благодаря, че сподели безсмисленото ми съществуване. ;) Поклон и поздрав към твоето.



Ще бъде много лесно за сърцето
без ревниви хрипове.
Ще бъде може би непоносимо тихо някому,
не се ли случва никоя усърдно търсена
случайна среща или сблъсък по коридорите 
на призрачния лабиринт - живота ни.
Ще бъде просто земно съществуване
И ще се чудим колко трудно
се стои в това привличане.
А участта и занапред ще бъде 
виснала надолу въпросителна,
освободена примка 
от живота на обесените. 

когато стигнеш до него, се чувстваш малък и току-що окъпан.
И свободен.
Поздрави
Валя

благодаря!

Благодаря, че го сподели, почувствах го и го преживях силно на няколко нива. Поздрави!:)

[quote=yotovava]когато стигнеш до него, се чувстваш малък и току-що окъпан.
И свободен.

Валя, даваш ми ключе за моето търсене, благодаря ти.

Точно на теб благодаря, elpidaa, защото тръгвайки от стиха, част от който споделих при теб, съумях да разкажа преживяването :)

Много се радвам, че е така, на добър път из твоите нива нататък, magicktarot :)))

за споделената мъдрост и красота!... Да, знанието не струва без доброта...

Благодаря ти и на теб, mt46 :)
И за 1001-я коментар също!

Мъдрост, разумност и доброта - това е рядко съчетание... Светъл ден!...

колко точно си го предала, това са сълзите, по морето, по нещо отминало или очаквано, но винаги изстрадано, за да е истинско. Прегръщам те и ти изпращам много усмивки!

зад мъдростта и разумността обикновено стои голяма глупост, а зад добротата - опък характер. Всеки от нас си носи кръста. Нали всички се стремим към това да го носим достойно. Добър и светъл ден :)

Прегръщам те с усмивки и аз, Мая :)

Да не развалям усещането с думи... , иска ме се някой ден да видя тези макове на морския бряг...

Неочаквано. :)

Солена Божа сълзица е морето!
(Дали знае...)

http://www.youtube.com/watch?v=3PwJ_YlUqak

а само това, че Е. Този котарак е ужасно мил :)

Поздрави!

дано, Илиана, поздрав и на теб!

Усмихвам се, като срещам запалени почитатели на "мъдри" сентенции.))
Кой ще ми обясни какво е това "знание без трезвост" ?

Морето е друго нещо. Това, че не можем да го обгърнем с поглед ни кара едновременно да му се възхищаваме и да се плашим от него.
И сантиментите накрая избиват.
Не е страшно да се плаче.
Страшно е да заключиш сълзите си.

както към скептицизъм. И в двата случая убягва именно трезвостта, гъвкавата нагласа за разбиране на всичко, което животът предлага. Така го тълкувам и се радвам от възникналия въпрос, babaelenice. Мисълта е особена, винаги носи възможност за нов поглед, затова я обичам. При Кастанеда има акцент върху трезвостта. В "Изкуството на прикриването" говори за седемте принципа на прикриването, което не е някаква си страхлива стратегия, а умение да се чувстваш свободен във всяка ситуация и за характерните нагласи на това състояние - безжалостен, хитър, търпелив и благ. "Твоята безжалостност не бива да бъде грубост, хитростта не бива да бъде коварство, търпението не бива да бъде пренебрежение и благостта - простодушие."- казва там. Обичам да медитирам и върху това. Благодаря ти за задълбочения коментар :)
Ето и линк към текста:

http://castaneda-bg.com/stalking.php

имам предположение. Вероятно си била нереида и морето събужда този спомен. Желанието да се върнеш в родната стихия е неустоимо. И аз така мога да стоя на брега като вкаменена и сълзи се стичат по лицето ми. Не чувствам нищо, изчезвам.
И - мааалко ти завидях сега. Съвсем мъничко:)))

Ако имаше за завиждане, то е за къпането в студената вода. Човек прави такива неща, за да събуди самообичането си, и то с успех. Тъй, че приемам със смирение, което съм предизвикала в теб, сестро Тили :)))

това ме радва :) много!

...понякога толкова ми липсва (нашето, Черно) море, че не смея да го кажа...

снимка :)

Душите ни капки от вечния океан са,
затова сърцата ни плачат край морето,
изпълнени с тъга, копнеж по любовта,
смътно усещайки сливането с цялото...

обратно, нали :) Радвам се, че си идвала, compassion.