Цяла нощ се събуждам
цяла нощ пак заспивам,
съвсем тихо вбесена,
съвсем тихо уплашена.
Някой чати забързано
бясно удря по ентъра.
Не разбирам защо е
това щураво чатене
посреднощ и до съмване,
как не се наговориха, 
и не дообясняваха.
Ставах точно три пъти,
 проверявах навсякъде
и отворих прозореца...

То дъждът със клавишите
и капчукът със ентъра
цяла нощ с мен говорили,
но какво - съм пропуснала.

/наложиха ми се 2 корекции, на 6 и предпоследен ред. Не е толкова важно, но да си кажа/




Снимка: Н. Вълчева

а тук вече явно си "взе солук" и айде наново ливна;)

да нарежда :)

този стих си заслужава да го изтърпим :)))

И при мен е така - цяла нощ чат, а на сутринта шах и даже мат. Събудих се без интернет. Ама шшшт, на работата има, оставя ли те някой да не потънеш във файлове... :)

А Далчев не е имал компютър... И дъждът му не е бил виртуален, а... топъл. Някой би казал - той дъждът си е същият, ние сме различни, обаче не е така. Никой дъжд не пада два пъти. Информацията е изгубена завинаги. Файлът е ИЗМИТ!

ценя вашата искреност, благодаря!
Направих си корекция на 6 ред, където "преминава със ентъра" ме дразнеше.

ето "Дъжд" на Атанас Далчев

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

1925 г.

А този днешният си е студен, да. Но защо ме нареждаш с моя скромен екзистенциален продукт до Далчев?
И нека уточним съвсем безпристрастно - ако днес беше жив поетът, той би ли имал компютър?
Ясно, разбрах. Все пак отговори ми някога :)))

Просто малко кьопави рефлексии по темата, нищо повече... Носталгични, разбира се. Та оттам и Далчев.

подръпва крачето, усуква походката, ти все дърпаш и даваш напред, а там каквото се покаже. Благодаря ти :)

какви чатещо дъждовни стихове си изляла... Душата ми се усмихна...
Аз затова спя на отворен прозорец, за да чуя какво ще ми каже дъждът...

да не би пък дъждът да си ги излива сам посредством нас тук и там...;))

Дори пишеща машина не е имал. Иначе щеше да включи и звуковия образ. Сега ти си първа с това чаткане, радостно ми е да го отбележа :)))

задето го казваш, благодаря ти, tili ! Далчев беше тук намесен от едно мое близко същество, за което няма как да не и благодаря :)))

Сори! Не Далчев! ЛИЛИЕВ! Ето го стихотворението, за което твоето ми напомни:

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Още по-носталгично!

но пък прочитайки това на Далчев, видях нещо много общо с моето, петлите-клавишите и цялата ситуация... Носталгираш, значи си почиваш :)))

тук я срещнах съчетана с чувствителност и непринуденост!
поздрави!

това, което казваш, ме радва :)