Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2010 00:59 - Хей, вижте ми птиците!!!
Автор: sestra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1991 Коментари: 4 Гласове:
20

Последна промяна: 23.07.2010 00:43


 
Не се наемам да предположа какво сте почувствали, когато сте прочели за първи път този текст от "Сиймор -запознаване", както не бих се наела да опиша себе си тогава. За едно нещо съм сигурна,нещо,което получих, догато го четях. Намирала съм го и преди, но много рядко,то е нещо мое. Може би изглежда така ((((?))))

.................................................................................................................................................................
 
  "Откровено казано, понякога всичко това ми се струва дребна работа, но на четиридесетгодишна възраст аз гледам на моя стар, ден до пладне приятел — средния читател, като на дълбоко съвременен мой довереник и още преди да бях излязъл от юношеската възраст, най-интересният и най-непретенциозният художник, когото някога лично съм познавал, усърдно ме посъветва да се отнасям с постоянно, сериозно внимание към прелестите на такава връзка, била тя чудата или ужасна; в моя случай той разбра всичко от самото начало. Но въпросът е как един писател може да усети тези прелести, ако няма понятие какво представлява средният читател? Несъмнено обратното се случва по-често, но кога автора на един разказ го питат какво мисли за своя читател? За да изложа тезата си — макар да не вярвам, че тя ще оцелее в рекламната шумотевица, — ще добавя, че за голямо мое щастие още преди много години открих, кажи-речи, всичко, което ми бе нужно да знам за моя среден читател; с други думи за тебе, читателю. Боя се, че ще отречеш от край до край всичко, но аз няма да ти повярвам. Ти си голям птицелюб. Подобно на героя в един от разказите на Джон Бъкан, който Арнълд Шугарман веднъж ме застави да прочета в шумната занималия, ти изцяло си се посветил на птиците, защото те са разпалили въображението ти; те са те омаяли, защото „от всички живи същества, изглежда, са най-близо до чистия дух — тези малки създания, чиято нормална температура е близо 52 градуса“. Също както въпросния герой на Джон Бъкан, тебе вероятно те вълнуват най-различни мисли на тази тема; ти несъмнено си спомняш, че: „Жълтоглавото кралче със стомахче, не по-голямо от бобено зърно, прелита цялото Северно море. Големият свирец, който живее толкова на север, че само двама-трима души са виждали гнездото му, прекарва лятото в Тасмания.“ Разбира се, премного би било да се надявам, че собственият ми среден читател може да се окаже един от двамата или трима души, които са виждали гнездото на свиреца, но познавам, струва ми се, този читател — тоест теб — достатъчно добре, за да се досетя какъв добронамерен жест от моя страна ще му допадне точно сега. Затова в този дух на взаимност, стари доверенико, преди да се присъединим към другите, никнещите навред, между които — къде без тях — любителите на силни преживявания, които държат да ни запратят на Луната, дхарма-маниаците, производителите на цигарени филтри за разумни хора, битниците, хипитата и наглеците, всички надути специалисти, които тъй добре знаят какво трябва и какво не трябва да правим с нещастните си полови органчета, всички брадати, самонадеяни и полуграмотни младежи, бездарни китаристи, зен-убийци и монополизирани естети-баровци, които само вирят глупавите си носове и гледат отвисоко на нашата прекрасна планета (моля те, не ме прекъсвай), където са отсядали Килрой, Христос и Шекспир… та преди да се присъединим към тях, другите, искам да ти кажа само на теб, стари приятелю (и като каза, рече), заповядай, приеми от мен този скромен букет от рано-рано разцъфнали скоби: (((()))). Мисля си най-безцветно, че още от самото начало те трябва да бъдат приети като кривокрако, изогънато знамение за моето душевно и физическо състояние сега, когато пиша тези редове. Ако говорим професионално — а това е единственият начин, който ми доставя истинско удоволствие да говоря (и за да стана още по-нелицеприятен, ще кажа, че говоря постоянно девет езика, четири от които безнадеждно мъртви) — та повтарям, ако говорим професионално, аз съм един безумно щастлив човек. Никога преди не съм бил такъв."

                                                                                             Из "Сиймор - запознаване"
                                                                                             Дж, Д. Селинджър

.....................................................................................................................................................................



Ето моите птици ...

image


image


image


image


 но се случи така, че минути, преди да прочета текста, можех да заснема изключителна находка, ако имах с какво.  

   Нарекох тази случка "изогънато знамение". Почивай в мир, Джеръм... засега. Художникът на думите не е човек от този свят.

                                                                                        

                                                                                     Адрес на текста:
                                                                                     
                                                                                    Моята библиотека
                                                                                    Преводач - Тодор Вълчев
                                                                                    Изд. Хр. Г. Данов - Пловдив
                                                                                    1985г.







Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - чудесно!:)
20.07.2010 14:18
безумно щастлив,така
цитирай
2. sestra - martiniki,
21.07.2010 00:18
средният читател от цял свят очаква отново да зазвучи словото на Селинджър от многобройните ръкописи, които предстои да бъдат публикувани, когато и както наследниците му решат. И друго да няма - пак би било безумно щастие :)
цитирай
3. mia2442 - Готин текст и ...непознат за мен!
24.07.2010 11:04
Благодаря!:)
цитирай
4. sestra - И за мен беше непознат, Миа,
24.07.2010 11:07
преди да последва птиците :) Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578035
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031