2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
130 години от рождението на Димчо Дебелянов
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ
Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов си отива от този свят, толкова млад? Фин, нежен, а и времето - друго. Но колко красиво е пресъздал вълненията си за живота. Обичан от мен поет, особено онова негово стихотворение: "Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом с белоцветните вишни ..." - един блян по бащиния дом...невероятно е ...Да си спомним за него! И отдадем почит!
Поклон пред сина на България, които не се завърна в бащиния дом!
Тагове:
Да се завърнеш в бащината къща...
"ВСИЧКО СВОЕ НОСЯ В СЕБЕ СИ" ...
Посветено на Димчо Дебелянов
От тъмните усои на нощта,
разжарили небесното огнище,
в Копривщица с цъфтяща самота
блестят звездици върху бели вишни.
Сияят вишните във двора тих,
очакват сякаш стъпките най-мили
да дойдат и превърнат в нежен стих
една любов тъгата приютила.
Засипват венчелистчета килим,
докоснат от звездичките гальовно,
та с тях един поет недостижим
перо в ръцете да държи отново.
Сияе пролет, бяла песен пише
и в детските години те завръща-
недосънуван сън на плахи вишни,
цъфтящи в двора на сиротна къща.
Ивелина Никова
ПОКЛОН на сина, когото България не дочака!"
Спаска Попова
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Д. Дебелянов
Не те познавам. Няма да те срещна.
За мен си като паднала звезда,
ударена в сърцето, но оставила
след себе си божествена следа.
А млад си бил, под тридесет години.
Нито венчан, ни с рожба надарен...
Напразно твойта майчица се взирала
да те прегърне в тъжния си ден.
Копривщица до днес стои и чака
да се завърне нейното дете.
Сред вишните на двора, в полумрака,
сирото пак крещи петле.
И ме подсеща, че те няма!
А си ми нужен, свят и "лих",
с душа "нестройна", "разнолика"
и крехка като нежен стих.
Каква е тази мелодрама?
В "нощта неверна" дъжд ръми...
А ти до мен невидим крачиш -
"бездомен", кротък и "самин".
Къде си? В този свят коварен
те търся с "пламнала ръка"...
И чувам как прошепваш в мрака:
"Аз искам да те помня все така!"
Спаска Попова
28 март 2017 г.
която нежност и сила ни дава.
За да усетим, че сме най-истински живи,
когато споменът в душата оживява.
В тишината чуваемостта е ясна и зрима
като носталгията по прегръдката тъй любима...
Пролетен полъх сред белоцветните вишни
в тайнството на Дебеляновата къща...
Поклон!
За нежността, с която не спира да ни облъчва
там горе, от Вселената небесна!
Поздрави за споделеното, Ати!
Красиви, топли, споделени пролетни дни!
Носталгична тишина раздра душата ми,
за отминали емигрантски времена.
28.03.2017 18:43
Димчо Дебелянов загива при сражение с английските войски през ПСВ, които воюваха за английските интереси на Балканите. Нашите войници спечелиха почти всичките си битки с тях, но загубихме поета, а след това ни натресоха позорния Ньойски мирен договор, който откъсна от страната ни около 5000 кв. км. със 180000 души по тях и ги превърна в заточеници в собствените им домове. От тях днес остават по родните си места тъм 12000 души, предимно нъзрастни, които един по един гаснат като свещици.
Добре, че си наппавила този постинг, Ати, добре е, че имаме такива велики поети, имаме ги и сега, но споменът за Димчо Дебелянов ми навя тези черни мисли от времето, когато той е бил жив.
Една мисъл на Д. Дебелянов е може би подходяща за твоя прекрасен постинг, мила Ати, иска ми се да я цитирам:
"Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него – той е изгубен човек!"
Прегръдка, мила приятелко!
живи, незабравими... мека нежност, тъга, сила...
С преклонение и възхищение.
Поздравления за прекрасния постинг, Ати !
напразно спомнил майка и родина!
30.03.2017 13:11
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com