Хайде малко тихо, защото  чувам,
вика препарираният,
отнет от летежа и ятото,
мъртъв, в полза на някого.
Жизнено важно е какво казва
а вие не само не разбирате.
Не искате дори да чуете.
Тихо, 
поне за мъничко да послушаме
нощната песен на свиреца,
красива, отдадена, къса изящно.
Може би люлее дървото,
смазано от изтощение
между омраза отвън, 
а отвътре смирение,
може би теб да разсмива,
да спреш да самосъжаляваш,
преиначаваш и премахваш,
осъзнаваш ли колко е глупаво
замисъл да води война
с друг замисъл?
Ще падне вече от изтощение 
от клона в изгрева
и още пее птицата,
която е по-умна от теб.
Тихо, човек,
Слушай!

"Каждый слышит, как он дышит."
Така е с човека.

Прочетох, послушах... харесах.
Хубава вечер, Мира !

Много вряскаме
и никого, и нищо
не чуваме.
Ни Бог, ни Природа
не чуваме. Нищо!
Дори и спомена
за нашите мъртви,
вътре в самите нас
не чуваме.
Само вряСкаме!

Много дълбока мъдрост, изразена по великолепен начин струи от това твое творение. Чест и почитания!

Благодаря за реакцията и съжалявам, че отговарям толкова късно.

Твоето мнение винаги е подкрепа за мен и нагласата ми да пиша. Извини ме за късния отговор!