Почти всеки ден влиза в гаражната книжарница, поздравява сърдечно и някак свито едновременно и се спира пред картите Юги-о. Разглежда ги дълго и ни кара да му четем значенията им. Разпитва надълго и широко за разни детайли, пристъпвайки от единия на другия крак с приведен гръб и отворени настрани като "о" ръце. Има странна прическа, къса, с бретон над очите, който току отмята нервно встрани. Обикновено се застоява дълго и по някое време започваме да го разпитваме за името, къде учи, в кой клас и сам започва да разказва останалото. Най-малкото дете, Деян, родители в чужбина, не слуша в училище, седми клас, побойник... Хвали се. А нисичък, пилешки раменца и една лека усмивчица над тревожно, дребно лице.   И така, редовно разправя за белите, които направил в училище, с кого се сбил, все такива. Не вдъхва вяра, на самохвалко прилича и колкото по-разказва, толкова по си личи, че лъже.   По някое време изчезва, а после, в някакъв сив ден някой изтърсва, че Дидо не бил момче. А момиче.  Е не. Как бе? - чудим се и се маем в дремливата книжарничка.  Как ли? Ами така... На семейната врата има малка табелка с имената на родителите и техните деца: баща, майка, трима сина и едно момиченце - Диана. Деян няма, а вратата е на неговия дом.  Деян го няма вписан, Диана също я няма никъде.  Един ден след години го срещам. Как си? Добре бил, съобщава с видима умора в гласа, а слабите раменца, все така огънати напред се повдигат. Поне в 11 клас, а си е останал същият. "Хайде, пожелавам ти всичко най-добро" - казвам и помахвам.   И днес му го пожелавам. Със сигурност, гонен, разобличаван, укоряван, тънещ в  неудобства и тревога все така търси хора, с които да поговори или помълчи на спокойствие. Като всички нас, останалите.

Последно момче ли е или момиче?

много, многооо..твое, сис
но, какви са тези карти..
там се..запецнах..
мн.деликатно..обръщащ блога,ако мога така
да го кажа..
джули,със снежна усмивка..

всичко има по този свят, всеки крие някаква болка, тревога, разочарование...
а и на някои хора по-голяма част от живота им минава в търсене, себедоказване,
неудовлетворение, независимо какви са и къде живеят...
Повече доброта и обич, разбиране и съпричастие е нужно... за всички нас.
Светъл ден, Сестра !

Както кажеш.

Как ще преобръщам петон, залепен с катран, Джули? Нямам нужда да правя такива глупости. Просто една истинска историйка. А това е игра с карти, по Манга филмче, японско, преди години децата бяха полудели да я играят. Все още виждам тук-там маниаци.
Не дават тук явно да поставя линк... наште.

Да, точно, нещата са прости и лесни за сърцето. Прегръдка и хубав ден, Таня!

Диана е римската богиня на лова.

Дано днешната Диана да е щастлива и в хармония със себе си и света около себе си, без да и се налага да играе манга игри или да се бие за правата и мечтите си.

Заради дискретността. Дано, но едва ли. Как се преобръща 16-17 годишна личност наопъки? Никак.

Извън шегата – от разказа ти и от това, че ти не казваш да познаваш детето в личния му живот, извън книжарницата, не става съвсем ясно какъв точно е целия живот и свят на младата жена, за която разказваш. Това според мен е и едно от големите достойнствата на твоя разказ, че не поставяш етикети и не даваш съвети и препоръки. Обратното би било не само неетично, но и некоректно защото ако не знаеш цялата истинска история не би било коректно да пишеш категорично за неща, които не знаеш и не познаваш съвсем-съвсем отблизо.

И да познавам отблизо, нямам влечение да поставям етикети. Просто ги наблюдавам.