Хоризонтът се снишава леко
под наклон криле разтворил
да отвори път над себе си
да прелитаме.
Първите ти стъпки тичат
и ловят задъхано посоките
докато  накрая сядаш,
приютил ги всичките
и закотвен в хоризонта
се промушваш тихо в залеза.

Искам да ти кажа: Браво, преди да са ме изпреварили.

Не бях срещал отдавна по-кратък и съвършен словесен портрет на живота!
Достави ми естетическо удовлетворение.
Хубава вечер!

Споделям - кратък и съвършен портрет на живота !
Прекрасно написано.
Поздравления, Мира !

Колко хора са способни да достигнат хоризонта?

Пренесох се в стиха ти и се почувствах приютена, стоплена, успокоена....някак хубаво-като завърнал се у дома след дълъг път.
Поздрави!

Разсмя ме :)

за вдъхновяващия коментар! Щастлив ноември!

радвам се, че оценяваш така труда ми. Прегръщам те, мила!

така ме радва твоето посещение в блога ми, а още повече, ме си се почувствала така. Поздрав и прегръдка!

аритметичен, предполагам.