Най-страшното, което може да ти се случи, е да си най-богатият човек на гробището.
Сергей Параджанов - арменец

1. 
2. 
3. 
4. 
5. 
6. 

"Най-страшното, което може да ти се случи, е да си най-богатият човек на гробището.
Сергей Параджанов - арменец" - Тази мисъл си ни поднесла на точното място и в точното "време разделно". Всички трябва да се замислим дълбоко за нашия и чужд живот и за... бъдещето!
А снимките с (произведенията на изкуството са моята слабост). Мога да им се любувам с часове :)
Удоволствие бе да те посетя!
Поздрави - Литатру!
<3

ДОбавих и филм за гения Параджанов. Надявам се, че ще ти е интересен.

мислила съм така да си налепя мивката в кухнята, с мозайки от парченца порцелан...петелът е гръб на стол :)

Изгледах филма с интерес! Наистина гений - някаква мистика струи около него - сякаш е едновременно на две места, в две времена, в два свята. "Я умер в детстве".Толкова обикновен, земен - в лагера дори не вярвали, че има някакво образование, мислели го за прост човек, неграмотен... А такава сила струи от него! Сергей Паражанов - арменец. Поклон!
Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!

излезли под неспокойните му, светли ръце. Освен един от малкото велики кинорежисьори на 20 век, той е съвършен писател, художник и... затворник на съветската власт - съвършен :/. Виж филма, вникни в словата му, ще ти е лесно.

В Ютюб ще намериш някои от филмите му, представлявали интерес за всички велики кинорежисьори, негови съвременници. Много малко от тях са били равни на артистичния му размах и фантазия и затова го признават за един от най-големите режисьори на нашето време. Какво нещо е съдбата... докато говорим за този велик човек, дойде новината, че един от малкото свидетели на съвременността, философът Цветан Тодоров е починал. Поклон пред великия българин.

Не може да се затвори в никакъв затвор.

Той разказва във филма как успява да асимилира затворничеството си до творчество, но това не е леко за преживяване. Системата изяжда животът му все пак. От вчера гледах, неуморимо лудеещата Юлия взела публикуваната тук от мен една от неговоте многобройни вариации по Мона Лиза и, добре, публикуваш, пишеш там каквото ти е на ума. А защо да не пише кой е авторът на това нещо? Да не говорим що за мащаб в личностното творчество на този мъченик на комунизма се цитира в неясните контури на помътен веселяшки хъс.

Да, и аз прочетох днес в блога на доц. Г. Генов тази тъжна вест. Звездите в небето на Франция са станали с една повече, но една светлинка, висока и чиста, на името и делото на големия философ и културовед, критически хуманист и европеец по дух, проф. Цветан Тодоров, продължава да свети ярко и над родното небе, чийто достоен син си остана завинаги. Поклон пред паметта му!

ако не се лъжа при теб за първи път срещнах името и тогава гледах "Цвят на нар", много символика, метафора, цвят, история, музика, гоблени и мозайки...Личи художника във всяка картина, в ярките цветове...постоянно правя асоциации, много пластове има, сега разбрах за друг филм от филма, който си ни оставила - чух да разказва за разбутаните духове от гробището на предците и вложеното лично отношение, всъщност този филм - Сенките на забравените прадеди - от 64-а година го отличава и заличава едновременно, просто го прави видим и за злото...болно ми стана, да не смееш да се отличиш...да не може да си ярък. шшшт тихо - да не те забележат - той казва, че е бил така примерен, така смирен, толкова послушен в колонията, за да излезе, за да го пуснат, за да се върне и виж как личи във всяко парченце - все едно себе си е лепил после в Тбилиси, сглобявал се е, подреждал се е, опитвал е да се събере

Защото не спирам, точно така, да се възхищавам и вълнувам от гения и съдбата му.