Хубаво, но тъжно. Клипчето за трагичната съдба на"Златното момиче", Еди Седжуик, усилва това усещане.
Тъжно е, че толкова късно, когато кротко си поел по пътечката надолу, се случва да те слети и обгърне перо от ангел - обикновено се оказва закъсняло с милостта си. Поздрави, Стани!

Късно за каквото и да било - също. Но всеки чете себе си, когато се зачете. И ти благодаря, че го направи :)

Готино е стихото! :)

Радвам се, че ти хареса.

това не го променя, Стани:)
Човек трябва да знае на какво е способен с това, което му е останало. Това се запитах.

Там, където ме дразнеше нещо. Да, всеки миг се налага да знаем с какво разполагаме - всички жизнени величини са променливи.

и смъртта

Промених това, заради което си го бях нарекла "много лошо" и взех да си го харесвам :)

са новото в поста от 2011-та.

а многопосочно.Хареса ми,какво от това,как е наречено.
Поздрави!

тогава с нещо ме е подразнило и не съм го редактирала както трябва, а сега се получи от един път. Символизъм... да, така е. Прегръдка, Ели.

Щом ангел с перо те дари какво значение има на къде води пътечката, тя е неизбежна и без това.
Поздрави Сестра!:)))

Поздрави, Гет.

истински и хубаво... останалото е без значение...

ретроспекцията има значение, но да, в крайна сметка си е лична :)

твоя вкус.

Хубави и стойностни са ти стиховете, sestra. Поздрави!

радвам се, че си сред хората, с които споделям.

радвам се наистина.

Сестра, ако пеперудите можеха да пишат, вероятно щяха да пишат като теб - омайно премятащо се. Не зная защо това стихотворение е било наречено лошо, ала никак не е такова. Не обичам да хваля, защото в похвалата има и неусетна развала /вече съм ти го казвал/, но не мога да се сдържа - Браво! Творбата ти замисля в добрата посока. Не е тегева от трюфели, не е и разводнена. Премерена. А и няма как да не е така, след като се пише честно. Уф, яд ме е, че не мога да те критикувам :))
Все по-добре пишеш. Все по овладяващо точната комбинация сърце-разум.

Все пак намери нещо за критика... наистина не е добре да се получават само похвали. Наскоро с един мой много близък човек си говорихме за този феномен, свързан с публикуването в относително еднаква среда и колк ое неудовлетворително и самотно, макар и да те обграждат хора, когато всички те хвалят. Но думите ти звучат премерено, доверявам им се.