като лешници...

Душата ми се поклони до тебе
ниско, до напуканите плочи,
мъртво гардженце
с глава все още гола,
с бяло на крилото си,
полегнало безшумно
и безжизнено.
Преди да полетиш
и станало си мъртво ти,
невръстно,
сляпо,
бъдещо
вълшебниче.

..

А ядката на всяко лешниче въпросче си има кълн на бъдещо вълшебство и той е жив, защото идва от душата, безсмъртната...
Поздрави, Стани!

все някой ще се намери да му помилва голишарската главица. В случая очите ми :)

бих искала някога, да науча повече за съдбата на това птиче с няколко бели перца на крилото си.

сетих се за израза: "..ще оскубя перо по перо тази гарга, душата си", май беше на Казандзакис.

е моят идол :)

пропита от пот, кръв и сълзи."
Стиховете ти провокират невероятни асоциации, сестро:)

Благодаря ти, Налия!

Тъжно.
Но пък, Сестра, ако гарджето бе оцеляло и бе политнало, вероятно щеше да остане никому неизвестно гардже. А ето че предполетната смърт му даде полет чрез сърцето ти, чрез стиха ти. Така то литна из нас, разчуства ни, замисли ни и ни направи с педя крило по-добри. Гардже настоящо вълшебниче :)

то имаше бели пера на крилото - но и съвсем обикновено да беше... е, чак пък по-добри :) Но хубаво звучи - настоящо вълшебниче.

нежноо стихо....
на фона на Pink Floyd ;P
харесах !!

благодаря, че мина от тук!

с нежност написано... влезе ми някак
горчиво и тихо в сърцето...

за неуспялото да порасне магьосниче - вълшебниче :)