"Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам."


Ние сме птиците, които пеят,
и настойчиво сричат чуруликане,
и неуморно подскачат
като да полетят все някога
в едно чудно небивало,
което не се е случвало
и не идва, естествено
и няма как 
дори с това вдъхновение,
което също не идва -
то в кръвната ни картина
миг след миг се е вливало.
И вместо кръв сега
остават все така напомпани
миражите.



"Тела на растения" (като кръвоносни съдове) - акварел, 22,5 / 17

"И вместо кръв сега
остават все така напомпани
миражите"..., изчуруликани
по срички, без пера,
които да ги топлят
и покажат....

Моята версия!))))

Миражът на свободния полет е най-човешкият ген, закодиран в кръвта ни.
Поздрави, Стани!

Покажат...

Разказват?!

добре, че е. Поздрав и на теб, Вени!

Да.

предлагам идеята, която разменихме във Вашия блог, да я реализираме като начало в коментари тук. Какво ще кажете ако започнем с две строфи от горния пост? За яснота - всеки е свободен да дописва текста, докато решим, че ни се е получило. Всеки има право да се включи, колкото повече, толкова повече :) Колко - ще се види в резултата. Заглавие нямаме, тъй, че ще го измислим като публикуваме готовия текст. Добре е да поставим условие, единствено - да се спазва благоприличен и книжовен език в текстовите предложения. Ако всичко е ясно, започвам:

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.

Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите.

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите.

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха...

и чудесно се справяте.... интересно е..

Моят пръв опит за тунинговане на стих:

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха.
Но Баста!
Стига съм се занимавала с вратите тука,
че ще си остана седма глуха...

......

Готино, а?

но по-добре струва ми се би било повече автори да се включат. Така, че заповядай! Просто хвани последната строфа.

Заповядайте... )))))

Баста е клише - джаста праста. Според мен не ти се получи, но нека и колегата си каже мнението за твоя напън. Така и не разбрах защо аватарът ти е в множествено число.

Мисля че не става. Човекът не е сериозен....((((

неправилно поставени цели.
добре че е кръвта да ни спасява.
поздрав за силния стих, философке.

в масовото стихотворение, възникнало в коментарите.

да се съглася с това :(

Неизбежни са миражите. Май жаждата беше една от причините... Благодаря, знам защо ме наричаш философка.
Отново те каня да се включиш в стихотворението, което вече започнахме да пишем по-нагоре в коментарите.

И аз....)))

... но после чистото на въздуха от песен стих роди -
и в него слушащите собствената си въздишка чуха - ...

Разбира се, че няма да се получи от първи път...

Но съгласи се, че въпреки клишето Баста! остана стресната, трогната и очарована
от внезапният обрат.
Точно този ефект търсих.:-)

Останалото, освен тафтологията, е тъпо, ама трябваше да го докарам
до две строфи...

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха
за шумове извиращи от никъде
а някъде отвътре в мен мълчание кънти

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха,
но после чистото на въздуха от песен стих роди -
и в него слушащите собствената си въздишка чуха - ... ((((:))))

със строфите на Мариники и Елинели последователно ето така:

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха,
за шумове извиращи от никъде
а някъде отвътре в мен мълчание кънти,
но после чистото на въздуха от песен стих роди -
и в него слушащите собствената си въздишка чуха -

Благодаря ви, прекрасни сте :)

Прокапаха листа, прокапаха звезди
и камъните от любов взаимна се разчупиха....

Освен пролетарските. Добре, добре.

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха,
за шумове извиращи от никъде
а някъде отвътре в мен мълчание кънти,
но после чистото на въздуха от песен стих роди -
и в него слушащите собствената си въздишка чуха -
Прокапаха листа, прокапаха звезди
и камъните от любов взаимна се разчупиха....

Много е хубаво!!! Лека от мен засега и до утре :)

Не е за с(ъ)вършени тук!
Не искам тунинговани неща да пипам.
Нито предъвкани мечти.
Любим ми е звука от тръшкането на вратите,
след който тишина се възцари
и мъничко оставаше да стана глуха,
за шумове извиращи от никъде
а някъде отвътре в мен мълчание кънти,
но после чистото на въздуха от песен стих роди -
и в него слушащите собствената си въздишка чуха -
Прокапаха листа, прокапаха звезди
и камъните от любов взаимна се разчупиха
и плесени и мъхове запяха в многоглас,
усетили преливащата светлина отвътре...

за поканата, но не искам да нарушавам хармонията в стиха, който е чудесен

Колкото повече автори участват, толкова повече и хармония ще му се набере. Това е идеята.