Открих сезона
за преследване
на разпиляното несбъднато.
И питам царевицата
дали е срещала
един дори от тези малките -
разплакан, безутешен миг
да ме е търсил
тука някъде.
А тя шуми
и а-ха да се счупи,
сухо изговаря:
"мен ме нямаше"
и много сдържано
духва перчема си.




 



https://www.youtube.com/watch?v=oVl4qvHuY8g

Понякога така се случва из живота на човека, че докато душата му се вие сред менгемето на ежедневието, или пък неусетно се разтваря в униние, като мъгла в сумрак, или се тресе разпната на жарък кръстопът, та така се случва, че отнякъде долита мънинка случица, невзрачна, като врабец на дюля и изведнъж, и с лекота, строшава и помита оковите на таз душа. Сестра, твоят етюд на летен миг е именно такъв уж незначителен случай - мъничък отвън, огромен отвътре. Лятна мълния в кокиче. Браво!

удоволствие е за мен да чета коментирането ти. Пишеш ли? Или със скулптурата имаш нещо общо след като си Роден?

Не, нямам общо с мраморния вълшебник Роден. Нарекох се едновременно на българските рОден и родЕн. Ей тъй:)
Пишех.
Като ми поостане повечко време, ще се захвана да те изчета из блога ти. Вече съм сигурен, че ще открия за себе си красоти.
Що се отнася до начина ми на коментиране, той най-естествено пониква от онова, което коментирам. Богата почва обилен плод ражда.
Не те хваля! Похвалата ти си е в теб. Просто се впечатлих :)

Благодаря отново и чувствай се свободно тук, когато пожелаеш. За съжаление сайтът има технически проблеми, които се развиват във времето, което малко ме тревожи вече тук.

Чудесен етюд! Почувствах, видях... натъжих се - усетих се загубена в августовската царевица...
Поздрави, Стани!
Поздрав и за Роден - красиво коментира!

!!
:]}

като щрих с четка

Благодаря, Вени! Но няма време за тъга, нито секунда... :) РОден, да, безспорно.

Също възхитително и неочаквано казано. Благодаря, Алкимик1!

Благодаря, Ева, радвам се когато четеш моите думи и акварели. Този тук сега е леко променен, снимах го преди завършването.