Когато капката, в която спиш, прелее,
ще имаш вече повод за оттегляне,
защото ще си произвела топлината,
с която да полеят светли кълнове.

И като ябълката ще си весела,
когато те захапят гладни зъбите,
защото си узряла тъй достатъчно,
че раните ти напояват жадните.

Когато си изпълнила дългът си,
можеш да се оттеглиш с усмивка,
оставяйки себе си.

Добре. Само е дълга, не дългът.

Всички сме гущерчета ... жадни за живот. :)))

Поздрави Сестра, и прошка дай!

И ти прости.

Съдържа много истина.

И да станеш хляб за гладния и виното за жадния. И курбан. Само за избраните е! С молитва за Надежда!

тогава можеш някому да дадеш - да полееш цвете, да утолиш жажда :)

Благодаря ти , Оги :)

добри човече!

Или просто да полееш кожата на света.

Чудесна си, сестричке!
И аз мога да изтърпя сюрията гущерчета. Дори ще се радвам на доверието им. Но виж, змиите ме ужасяват. И въпреки това, не съм убил нито една.
Поздрави!
П и е р

Поздрави, Пиер, винаги нещо ни ужасява, но с малко повече търпение, и него го проумяваме, а нататък е по-лесно :) Бъди здрав.