капковидна импресия

Изтича се
по мъничко в каналите
и повече в основите,
в дълбоко се стаява,
не разпилява уж,
си мисли, нито капчица
от грижите,
тревогите
и злобата
в неравноделен такт
с усилието да се задържи
и да се увери
дали дошло е
време за потъване
или не е настанало
все още 
...

изтичане в канализацията.

"Не чакайте страшния съд.Той заседава всеки ден." Албер Камю :)

Капчиците дъжд се стичат по клоните на дървото,
задържат се накрая в учудване дали да попият в корените му.

Много мъдро, малко тъжно и много истинско... Като градът. Хубав ден!

О, най-страшно дълбае малката капка!

Болезнено изживявам, чувствам с кожата си това накапване - имам трагичен животински случай от снощи с герана ни в двора - и реагирам на всяко потъване. Стиховете ти въздействат - и естетически, и на подсъзнателно ниво. Надявам се обаче всичко накапано да се оттече в каналите, не да се с/у/таява в основите...
Поздрави, Стани!

моята котка Сузи, която наричам Капчица вода. Тя ми е голяма колебливка :)

Хубав ден и на теб, Оги! По-късно ще дойда при теб да чета продължението на твоя Българопис :)

сестричке :)

Винаги има изход, но градовете, за съжаление приличат повече на капан. От капан също има изход все пак... "И да са те изяли, пак имаш два изхода" - индианска мъдрост ;)

Нещастен случай с любимото ми коте...
Ех, Стани, толкова си права за дъжда! В града вали по друг начин – тук капките не се очакват с отворени жадни прегръдки, а с чадъри и улични шахти! Поздрави!
P.S. Хареса ми индианската мъдрост - макар че се сещам какви биха могли да бъдат изходите:)))) Прегръдка!

много я харесвам, дете на изкуството

Загинало при падане в кладенец?... Дано не се е мъчило, но сега то е свободно и му е светличко вече.
Индианската поговорка е велика :) Прегръдка.

А другата - не толкова, знам си :/ ;)

Прочетох импресията, казах си "хм" и продължих нататък, но нещо не ми вървеше това нататък. Извърнах се и видях разпрострял се надалеч шлейф на настроението ми в цвят гълъб... Много ми допадат в творбите ти техните шлейфове. Те са така нежни, че са почти невидими, но едновременно с това са внимателно силни и успяват да забавят крачката на читателя, после да го спрат, да извърнат погледа му и да го потопят в тихо шепнещата си безтегловна коприна. Харесвам този начин на ненатрапчиво внушение чрез създаване на настроение и на мекота в него. Това е с неизмеримо по-голяма мощ, отколкото директното твърдение. Такива са и картините ти.
Радвам се, че попаднах на блога ти :)