Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2016 10:38 - ...
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 5443 Коментари: 18 Гласове:
17

Последна промяна: 09.02.2016 13:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Смъртта принадлежи на всеки тук,
но дар е само за добрите си стопани.
За стихналите ни поети няма срок
и всеки истеричен крясък отшумява
до сетното си наказателно дихание.
Тълпи не рецитират светлиte,
не падат пред нозете им, не светотатстват.
Такива хора тихо носят времето.
Охолството ги задушава и руши,
а думите им са запътени и парещи.

image


МОНОЛОГ НА НОС МОНО ПЕТРА*

По-леко би се преживяло като ехо.
Останах камък. Сам. В морето.
Тежи ми! 
Не тъжа.
Тежа.
С нозе дълбоко впити във земята,
за да не може някой да ме вземе,
по някого да ме замята!
Поне докато стана пясък!
Поне докато стана пясък!

От стихосбирката "Докато стана пясък"

*Нос в Черно море между нос Емине и Обзор

 ШЕПОТ

Аз идвам из корените на един народ,
за да ви кажа, че са много цветовете.
Тез, дето бухат покрай ствола ми с мотики
и удължават пътя на дъжда - стареят!

 

Аз идвам из сърцевината на един народ,
за да ви кажа, че ме гложде червей,
и от ковачницата на съдбата чувам
загрижен шепот между точила и брадви!

Аз идвам из листата на един народ,
за да ви кажа, че Земята се върти
благодарение и на платната ми зелени,
но са бродирани от паразити!

Аз идвам да ви кажа като плод,
че мога да реша да бъда костелив,
щом ядките за моите копачи
се губят помежду софрата и устата!

Петър Манолов    





Гласувай:
17



1. getmans1 - Мир на прахът, му! Вечна слава и п...
08.02.2016 10:53
Мир на прахът, му! Вечна слава и памет!
цитирай
2. sestra - Мир на душата му.
08.02.2016 11:01
getmans1 написа:
Мир на прахът, му! Вечна слава и памет!

Светла памет!
цитирай
3. анонимен - Сега подготвям
08.02.2016 11:45
информация за обедния ни бюлетин по този повод. Познавам Петър Манолов и семейството му много добре. Помня го от един хепънинг в университета, когато взриви аудиторията - още през 1988-ма година. После се случиха нещата с изземането на архива, гладната стачка и изгонването му от страната. Истински дисидент, когато да си такъв, беше наистина опасно.
Ето, в този случай системата ясно показа какво прави с неудобните, при това доста време след 9-ти септември 1944-та година.
цитирай
4. sestra - Благодаря за информацията, Ангелина.
08.02.2016 12:04
angpiskova написа:
информация за обедния ни бюлетин по този повод. Познавам Петър Манолов и семейството му много добре. Помня го от един хепънинг в университета, когато взриви аудиторията - още през 1988-ма година. После се случиха нещата с изземането на архива, гладната стачка и изгонването му от страната. Истински дисидент, когато да си такъв, беше наистина опасно.
Ето, в този случай системата ясно показа какво прави с неудобните, при това доста време след 9-ти септември 1944-та година.

Слушам вече в момента. Светла памет!
цитирай
5. batogo - !!!:))) Поздравления, сестра!
08.02.2016 13:20
Мир на духа му, чиято светлина остава, за да разнищва мрака на глупостта.
цитирай
6. анонимен - Не знам
08.02.2016 13:50
дали имам право да споделям това /в известен смисъл е от кухнята на "Хоризонт"/, но ще направя стъпката:
Когато предложих темата за бюлетина, повечето ми колеги ме изгледаха доста учудено и с въпроса: "Кой е Петър Манолов?" Оказва се, че машината, разчитаща на заличаването на паметта през едно-две поколения, наистина се оказва ефективна.
Не съм сигурна, че Петър Манолов беше подходящ за политика, но определено заслужаваше да бъде запомнен не само от съвременниците си.
цитирай
7. sestra - ....
08.02.2016 16:16
batogo написа:
Мир на духа му, чиято светлина остава, за да разнищва мрака на глупостта.

Мир на душата му.
цитирай
8. sestra - Фактът, че той е буквално убит приживе като поет
08.02.2016 16:17
angpiskova написа:
дали имам право да споделям това /в известен смисъл е от кухнята на "Хоризонт"/, но ще направя стъпката:
Когато предложих темата за бюлетина, повечето ми колеги ме изгледаха доста учудено и с въпроса: "Кой е Петър Манолов?" Оказва се, че машината, разчитаща на заличаването на паметта през едно-две поколения, наистина се оказва ефективна.
Не съм сигурна, че Петър Манолов беше подходящ за политика, но определено заслужаваше да бъде запомнен не само от съвременниците си.

от пропагандната машина доказва това.
цитирай
9. анонимен - Със сигурност
08.02.2016 19:43
съм свидетел на едно, за което мога да гарантирам - той не беше допуснат до политиката и то от такива, които се пишеха най-големите антикомунисти.
При връщането си от Франция направи опит да се срещне с представители на СДС. Беше подкрепен само от Блага Димитрова. Филип Димитров го е гледал накриво през цялото време /по негов разказ/. Накрая, за голям срам на страната ни, беше изгонен и от офиса на предизборния си щаб. /Той се кандидатира за президент през 1993-та година от дружеството "Безпартийни за демокрация" - малко известен факт/. И това направи обявила се антикомунистка - само защото, според нея, с кандидатирането си дърпал гласове от Желев.
Аз, като казвам, че страната ни тръгна накриво още от самото начало на промените, не мълча. За съжаление.
цитирай
10. sestra - Да, тъжна история.
08.02.2016 20:54
angpiskova написа:
съм свидетел на едно, за което мога да гарантирам - той не беше допуснат до политиката и то от такива, които се пишеха най-големите антикомунисти.
При връщането си от Франция направи опит да се срещне с представители на СДС. Беше подкрепен само от Блага Димитрова. Филип Димитров го е гледал накриво през цялото време /по негов разказ/. Накрая, за голям срам на страната ни, беше изгонен и от офиса на предизборния си щаб. /Той се кандидатира за президент през 1993-та година от дружеството "Безпартийни за демокрация" - малко известен факт/. И това направи обявила се антикомунистка - само защото, според нея, с кандидатирането си дърпал гласове от Желев.
Аз, като казвам, че страната ни тръгна накриво още от самото начало на промените, не мълча. За съжаление.

Мисля, за всички е ясно от едно време насам, че много лъгане ни лъгаха разни псевдодемократични кремълчета и между тях заблудени. Костов беше моята огромна и отвратителна заблуда например.
цитирай
11. planinitenabulgaria - Вие сте една от малкото със
09.02.2016 10:19
СВЕСТЕН БЛОГ...
цитирай
12. slavimirgenchev1953 - Имах честта да го познавам. Още отпреди гладната стачка.
09.02.2016 10:31
Заведоха ме у тях мои пловдивски авери. Носехме си пиене. Направихме добре главите. Той работеше като нощен пазач към Стария град - толкова му поволяваха. Жена му тъчеше стенни килими, вадеше си очите, почти ослепяла от тая работа, за да се издържат. Първата му стихосбирка се казва "Докато стана пясък". Издадоха я във Варна, че в Пловдив не искаха, не го "признаваха" местните корифеи. Ето водещото стихотворение:

Петър Манолов

МОНОЛОГ НА НОС МОНО ПЕТРА*

По-леко би се преживяло като ехо.
Останах камък. Сам. В морето.
Тежи ми!
Не тъжа.
Тежа.
С нозе дълбоко впити във земята,
за да не може някой да ме вземе,
по някого да ме замята!
Поне докато стана пясък!
Поне докато стана пясък!

От стихосбирката "Докато стана пясък"

*Нос в Черно море между нос Емине и Обзор

цитирай
13. анонимен - Днес изпращаме
09.02.2016 10:51
поета в 11 ч.
В никакъв случай не изпитвам носталгия към онези времена, но днешните като че ли не раждат такива хора. Някак халтурата превзе всичко и навсякъде. Да не говорим за откровената простащина и цинизъм.
цитирай
14. sestra - Благодаря Ви.
09.02.2016 11:31
planinitenabulgaria написа:
СВЕСТЕН БЛОГ...

Думата свестно е много хубава за мен - разказва за едно трудно изкуство - това, да създаваме равновесие. Но не мисля, че винаги успявам.
цитирай
15. sestra - Прекрасно, съвършено стихотворение, за което
09.02.2016 11:34
slavimirgenchev1953 написа:
Заведоха ме у тях мои пловдивски авери. Носехме си пиене. Направихме добре главите. Той работеше като нощен пазач към Стария град - толкова му поволяваха. Жена му тъчеше стенни килими, вадеше си очите, почти ослепяла от тая работа, за да се издържат. Първата му стихосбирка се казва "Докато стана пясък". Издадоха я във Варна, че в Пловдив не искаха, не го "признаваха" местните корифеи. Ето водещото стихотворение:

Петър Манолов

МОНОЛОГ НА НОС МОНО ПЕТРА*

По-леко би се преживяло като ехо.
Останах камък. Сам. В морето.
Тежи ми!
Не тъжа.
Тежа.
С нозе дълбоко впити във земята,
за да не може някой да ме вземе,
по някого да ме замята!
Поне докато стана пясък!
Поне докато стана пясък!

От стихосбирката "Докато стана пясък"

*Нос в Черно море между нос Емине и Обзор


би било немислимо да се използва грозният и определено некултурен жаргон "стихО". Светло да му е по пътя на поета. Истински.
цитирай
16. sestra - Да...
09.02.2016 11:40
angpiskova написа:
поета в 11 ч.
В никакъв случай не изпитвам носталгия към онези времена, но днешните като че ли не раждат такива хора. Някак халтурата превзе всичко и навсякъде. Да не говорим за откровената простащина и цинизъм.

Ще мине време, докато в дъното на нета се наредят утайките, за да послужат кротко за канава на това, което е стойностно, както е ставало векове в реалността.
цитирай
17. kalisi - Красиво..
10.02.2016 22:12
Благодаря
цитирай
18. sestra - Благодаря също
10.02.2016 23:50
kalisi написа:
Благодаря

и аз :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2578275
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031