Въпрос за размисъл:
Има ли нещо, срамно, недостойно
или неправилно в любовта***?

От днес ще стъпвам още утрини
по кървавите дири на липите си
и повече не ще настъпи маят им
в подножията им съвсем разголени.

А горе слънцето ще реже тягостно,
размахал ятагана полу-горестно
последните човешки дни на някого
в когото клоните им се насочиха.

От днес ще виждам още утрини
човеци видимо добронамерени,
и ще усещам лекото им перване
с дълбоко охладена непорядъчност**.

13.1.2015


*Първо послание на Апостол Павел до Коринтяни
**В клипа може да бъде проследена една от най-недалновидните и нестратегически идеи, възникнали в човешки мозък - идеята за ненамеса в конфликт, който се разиграва пред очите ти.
*** Място за описание на разбирането ви за какво е това любов.

Наистина любовта е велика сила на земята. На небето незнам, не съм бил там.
Но как робът да възлюби господаря си?
Как ограбеният да възлюби грабителя си?
Как насиления да възлюби насилника си?
Как убитият да възлюби убиеца си?
Как ...?

- независимо дали сме вярващи или не - лежат в основата на европейската цивилизация с всичките й възходи и падения, вкл. стогодишни войни, революции, реставрации, реформации, просвещения, -изми и чумни епидемии.
Но откакто падна Берлинската стена, започна разпространение не на демокрацията, а на комунизма по простата логика, че лошият пример е по-заразителен. На това се дължи и възходът на ислявиарството, това продържение на световната пролетарска революция. Откакто комунистите взеха да влизат в църкви, християнското начало се изопачи и деформира. Дано все пак основната характеристика на християнството - възкресението - надмогне разрухата.

но нищо на този свят не е абсолютно, а и не би могло да се съпоставя
с други чувства, идеи и критерии на поведение по абсолютен начин.
Всеки ден от съвремието ни дава примери за ненамеса в конфликт,
който се разиграва пред очите на групи хора... и те всички биха
се възмутили, ако трябва да говорят на тази тема. Противоречиви
са отговорите и по различни поводи, свързани с темата за Любовта...
Химните на Любовта никога не могат да бъдат правила, закони
или крайни съждения - винаги има обективно и субективно, мъдро,
философско, истинско... и т.н. Темата е огромна, това са само мои
мисли, свързани със стихотворението и клипа - на прима виста.
Да, Любовта е най-големият дар от Бога... "Висотата на добродетелите
в чудеса, в мъдрост, в живот... без любовта - е нищо!"
... в душата на всеки човек е скрита любовта - тя е онзи свещен огън,
който поддържа сърцата ни живи...
Но дали любовта към ближния може да се приме като абсолютна норма...
В любовта, такава, каквато е - без превъзнасяне и суперлативи, от моята камбанария погледнато няма нищо срамно, недостойно или неправилно.
Хареса ми написаното и предизвикателство на постинга.
Поздрави !

Перфектно! Наистина Любовта е вътрешната светлина на всичко останало!

приветливост и ум без любов. Ако имаше нужда да ходим до небесата, за да научаваме що е тя, любовта, щяхме да сме оня свят, не този.

Като не задава въпроси, глупако !!!


стига да са чистосърдечни.

единствената мярка за живия и непобедим дух на християнството, дори и встрани от ревностното спазване на ритуалите например. То разделя, за да обедини в смирение и любов. Така, че вярвам в това.

не е показал любовта като "но". Благодаря за твоите размисли, които ценя, Таня и честит Имен ден на патеричка!

Както пише Лао Цзъ - празнотата в барабана, без която той не би издал ни звук или вътрешността на гърнето, която го прави полезно.

Хубаво е, сестро!

Дори и глупавите и заядливите ли? ... И тоя заядливец не знае що е любов освен секса с каквото и да е, или ръкоблудството...
е трудно да долови нейната целокупност. Гет, моля бъди по-милостив към коментиращия КВГ, за да успее и той сам да прояви повече милост към себе си...

радвам се.

... и ще бъда веч простак щом някой не разумява;

„От днес ще виждам още утрини
човеци видимо добронамерени,
и ще усещам лекото им перване
с дълбоко охладена непорядъчност**.“

... а пък може и да бъда милостив, ако след ръкоблудство или содомия каже, Господи прости!

Хубава вечер, Сестра и прости на идиота /т.е. мен/!

Аз съм за посланието на Апостол Павел. И всичко в табличката е вярно. :))))))
А стиховете и клипчето са ми твърде болезнени - заради демонстрираната студенина и индиферентност на обкръжението. Липсва любов.
Поздрави, Стани!

Това е една добра причина за единомислие. Пожелавам на повече хора да се стиковат с теб :)

Не може да липсва любов. Но знак внимание за игнорирането и.

... Пожелавам ти, и ти да заспиш усмихната Сестра! / ако минеш в моя блог ще ти е, гарантирано!/

Че любовта може да се постига с чародейство!

не разбрах коментара Ви.

хубав философски стих си сътворила

То е самопредателство. А липите с корени без нито един клон си стоят, кърваво свидетелство. Наблюденията ми показват, че те си пускат нови клони, оцеляват, но тези клони никога повече не цъфтят. Дърветата са горд народ.

"Има ли нещо, срамно, недостойно
или неправилно в любовта***?"

Има. Много срамни, недостойни, неправилни неща има в любовта. В нашата, човешката любов. Не говоря за любовта, за която ап. Павел е казал великите си думи. Тя е с главна буква и поради това рядко се среща. Пиша като човек, който е минал през любови, като човек през който са минали любови. Огнени, опожаряващи... пустиня. Е, не са много, иначе нямаше да оцелея. С месеци, с години съм мислил върху преживяното, обвинявал съм, обвинявал съм се, роптаел съм, смирявал съм се, дълго време тежко от самота и няколко минути леко поради нея. Какво ли не, какво ли не. И онова "Къде сгреших?" Не зная как по-правилно да се изразя, защото ако кажа, че съм разбрал грешката си, ще излъжа. Или по-точно разбрал съм я, но вътрешното ми влечение към нея продължава. Егоцентризма. В това е грешката. Грешката, поради която всяка любов е осъдена рано или късно на провал. Или поне на бавно, тягостно замиране. До края. Егоцентризмът не е само в отявления егоизъм. Последният даже рядко се среща. Егоцентризмът най-вече е изключително рафиниран, незабележим, като дори е приел общовъзприети и желани форми. Тук не е мястото, където да правя обстоен анализ на тази вътрешна същност на почти всички хора, но само ще кажа, че ние поставяме себе си в центъра на всичко. Дори и когато се раздаваме за другия или другите, ние пак го правим, фино го правим заради себе си. А любовта, истинската любов, е в пълното лишаване, самолишаване от себе си. Това е вече така труднопредставимо, камо ли изпълнимо. Почти всички сме натровени от "Аз" и тази отрова навлиза и разгражда всяка наша връзка с друг, най-вече любовната, защото тя е и най-чувствителна. Затова и всички стихове, песни, творби, посветени на любовта, са все с драматичен или трагичен заряд. Пътят към любовта е път без себе си, път, за който говори ап. Павел. А той е човек, значи любовта за хората е мисия възможна.

Също мисля ,ч е е възможна. Да, труден е този път, но друг път няма. Не можем да не приемаме лично цялата драма, затова казваш "път без себе си", но не съм съвсем сигурна в това, защото доброволното оставяне на аза има стойност, а насила изтръгването му - не. и като цяло - има един мотив на волята, личната воля, без която всичко остава далечно и неразбрано. Не разбирам много, но знам едно нещо със сигурност. От тази страна на живота има много неща - гняв, тревпга, болка, лъжа, безпоощност, безнадеждност и по малко от тази измъчена любов. А от другата... там има само любов. Всичко останало, дори когато е заемало времето на цялото съществуване, изчезва като дим след смъртта. Но този път не може да бъде извървян с подскоци. Единствнеият начин да го вървим е пеша през огън и вода и да не спираме. Може би това е решението. Анализите все пак не са решение. Може би твърде много драматизираме върху болезнеността, а тя е необходимост - цената на всеки отрязък безоблачно съществуване е болка.

Да, анализите не са самото решение, но без тях няма правилно решение. Без анализ, без да се намери сила за безжалостен анализ, грешката се повтаря и то по-горчива. Ако пак не се осмисли, тя се потретва и т.н. до катастрофа. Разбира се, любовта не е наука, не е емпиризъм, не е податлива и най-гранитната логика, защото тя е единственото небесно на земята и в нас, но все ако не тя, то пътя към нея подлежи на анализ. Иначе ще се отклоним към миражи.

Да, вероятно е така.

Добре, спирам :))
Най-случайно попаднах в блога ти. Прочетох някои твои стихове. Харесаха ми. Даже много. Живи, тръпчиви.
:)

Много ми харесва това - живи и тръпчиви .Благодаря, Роден. Заповядай отново когато решиш. А взаимоотношенията между двама близки, наречени любов ще бъдат според мен винаги трудни ако няма какво да правят заедно, за да забравят да мислят за тези отношения. Тогава би било по-лесно.