Из "Признания пред Бела Цонева"

 Безумствата ми са отвън

и следователно са вътре
в съпружеския труден сън,
сред който може би съм мъртъв.

Неяснотите в мисълта
са често пъти неудобни,
но в спазмите на любовта
ни правят двойно по-свободни.

Из вишните се изгуби
и се върни при мен с череши,
за да разбирам от молби,
дори когато си безгрешна.

Под този вечен небосвод
или в световната окръжност
от всичко в нашия живот,
животът е най-много тъжен.

Дори без сладки плодове
отново се върни спокойно
в най-трудните ни часове
или когато сме достойни.

© Иван Динков, 1988 
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
============================= 
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988. 

Четено, харесано... споменно.
...Под този вечен небосвод
или в световната окръжност
от всичко в нашия живот,
животът е най-много тъжен...
Поздрави !

Лека нощ :)

стихо!

А той и няма лоши.

и сега чувам -

Ти ли си, Иване ? Откъсни ги
тия твои пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Митингът ще бъде малко тъжен
и за женските очи голям.
Но защо по шопски да се лъжем:
и на литър, и на килограм?
С нови песни за добра родина
младостта нехайно прошумя:
рано сутринта като коприна,
късно вечерта като басма.
Страшно ли е? Няма нищо страшно.
Всяка ода става реквием.
Спомените носят патрондаши,
за да можем лесно да умрем.
Пък и всичко е до знак набрано...
Пък и всичко прави равен сбор...
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
Ти ли си, Иване? Откъсни ги
тия тъмни пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.

имам в себе си особена обич към неговата поезия.