Постинг
07.12.2014 20:23 -
Трудното лесно
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 1875 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2014 21:21
Прочетен: 1875 Коментари: 8 Гласове:
23
Последна промяна: 07.12.2014 21:21
Поезията е горчиво хапченце
и същността ти капсулирало,
не ще намери лесен път из теб
до оня боязливо чакан ден,
на който я приемеш вместо дишане.
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.
и същността ти капсулирало,
не ще намери лесен път из теб
до оня боязливо чакан ден,
на който я приемеш вместо дишане.
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!
цитирайПоздрави и най- светли...!
jabalka написа:
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!
Поздрави и най- светли...!
Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.
sestra написа:
Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.
jabalka написа:
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!
Поздрави и най- светли...!
Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.
Знаеш ли под ненужна , имах имах наум ненужна за определени хора , а погледът понякога е и мрачен, понякога е търсене на ливада , а откриване на пчела и лодка в бурно море ... все необходими свойства на мисълта и предметите , които оживяват във фантазията и красивите умове на светлите ни личности , които по някаква причина се възприемат и негативно от други не толкова ... ?!
Интересно описание на поета и поезията.
Не бях чувал такова.
Тези думи на Бродски съм ги чела някъде, струва ми се, че беше в едно негово произведение - "Монолог"се казваше -- сборник интервюта за някаква руска телевизия. По повод на цитираните думи на Данте за човека, на лицето на когото трябва да пише " Homo Dei — человек Божий", - мисля, че е от трактата "Пир" /?/. Стихотворението ти ме провокира да добавя още малко :
„И затова нека не сяда на това пиршество онзи, чиито органи не са приспособени за това, защото няма ни зъби, ни език, ни небе, а също и онзи, притежаващ за помощник един такъв порок – стомах, пълен с отровен сок, вреден толкова, че никакво ястие да не може да приеме. Но нека дойде тука всеки, когото семейните и гражданските грижи са лишили от човешки глад, и седне на една трапеза с другите, подобни на него неудачници, и нека в краката им се разположат всички тези, които по недолюбване са се оказали недостойни за високи места, и нека и те като другите приемат моето угощение с този хляб, който ще им позволи и да го приемат, и да го усвоят.”
Споделям твоето мнение за мисията на поета и за същностната роля на поезията в живота на човека, особено финалните стихове:
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.
Великата схизма на сътворението е вечната болка на поета...
До много интересно виждане си достигнала, Стани, дълбоко...Поздрави! Успешна седмица!
цитирай„И затова нека не сяда на това пиршество онзи, чиито органи не са приспособени за това, защото няма ни зъби, ни език, ни небе, а също и онзи, притежаващ за помощник един такъв порок – стомах, пълен с отровен сок, вреден толкова, че никакво ястие да не може да приеме. Но нека дойде тука всеки, когото семейните и гражданските грижи са лишили от човешки глад, и седне на една трапеза с другите, подобни на него неудачници, и нека в краката им се разположат всички тези, които по недолюбване са се оказали недостойни за високи места, и нека и те като другите приемат моето угощение с този хляб, който ще им позволи и да го приемат, и да го усвоят.”
Споделям твоето мнение за мисията на поета и за същностната роля на поезията в живота на човека, особено финалните стихове:
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.
Великата схизма на сътворението е вечната болка на поета...
До много интересно виждане си достигнала, Стани, дълбоко...Поздрави! Успешна седмица!
jabalka написа:
Знаеш ли под ненужна , имах имах наум ненужна за определени хора , а погледът понякога е и мрачен, понякога е търсене на ливада , а откриване на пчела и лодка в бурно море ... все необходими свойства на мисълта и предметите , които оживяват във фантазията и красивите умове на светлите ни личности , които по някаква причина се възприемат и негативно от други не толкова ... ?!
sestra написа:
Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.
jabalka написа:
Съвсем в страни от темата ... асоциация с филм- " Двойникът" и реплика на Тодор Колев - професор Денев - " Ние стареем , така както живеем " и "Човешкият организъм , съвкупност от клетки" та поезията и леснодостъпна , понякога съвсем ненужна , понякога е просто живият живот!
Поздрави и най- светли...!
Поздрави и най- светли...!
Чак се смея докато осъзнавам поезията в твоя коментар, точно на място, а като че ли не съвсем. Поезията е взор във вечния мрак, затова и поетите са сякаш прокълнати. Няма ненужна, освен ако е имитация или декорация, не поезия.
Знаеш ли под ненужна , имах имах наум ненужна за определени хора , а погледът понякога е и мрачен, понякога е търсене на ливада , а откриване на пчела и лодка в бурно море ... все необходими свойства на мисълта и предметите , които оживяват във фантазията и красивите умове на светлите ни личности , които по някаква причина се възприемат и негативно от други не толкова ... ?!
Да, Ябълчице.
tutankhamon661 написа:
Интересно описание на поета и поезията.
Не бях чувал такова.
Интересно описание на поета и поезията.
Не бях чувал такова.
Поезията е само един вид - поезия. И се определя според жаждата за нея.
donchevav написа:
Тези думи на Бродски съм ги чела някъде, струва ми се, че беше в едно негово произведение - "Монолог"се казваше -- сборник интервюта за някаква руска телевизия. По повод на цитираните думи на Данте за човека, на лицето на когото трябва да пише " Homo Dei — человек Божий", - мисля, че е от трактата "Пир" /?/. Стихотворението ти ме провокира да добавя още малко :
„И затова нека не сяда на това пиршество онзи, чиито органи не са приспособени за това, защото няма ни зъби, ни език, ни небе, а също и онзи, притежаващ за помощник един такъв порок – стомах, пълен с отровен сок, вреден толкова, че никакво ястие да не може да приеме. Но нека дойде тука всеки, когото семейните и гражданските грижи са лишили от човешки глад, и седне на една трапеза с другите, подобни на него неудачници, и нека в краката им се разположат всички тези, които по недолюбване са се оказали недостойни за високи места, и нека и те като другите приемат моето угощение с този хляб, който ще им позволи и да го приемат, и да го усвоят.”
Споделям твоето мнение за мисията на поета и за същностната роля на поезията в живота на човека, особено финалните стихове:
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.
Великата схизма на сътворението е вечната болка на поета...
До много интересно виждане си достигнала, Стани, дълбоко...Поздрави! Успешна седмица!
„И затова нека не сяда на това пиршество онзи, чиито органи не са приспособени за това, защото няма ни зъби, ни език, ни небе, а също и онзи, притежаващ за помощник един такъв порок – стомах, пълен с отровен сок, вреден толкова, че никакво ястие да не може да приеме. Но нека дойде тука всеки, когото семейните и гражданските грижи са лишили от човешки глад, и седне на една трапеза с другите, подобни на него неудачници, и нека в краката им се разположат всички тези, които по недолюбване са се оказали недостойни за високи места, и нека и те като другите приемат моето угощение с този хляб, който ще им позволи и да го приемат, и да го усвоят.”
Споделям твоето мнение за мисията на поета и за същностната роля на поезията в живота на човека, особено финалните стихове:
Поетът е щастлив глупак,
но носи схизмата
на твоя вечен път
в зениците си татуирана.
Великата схизма на сътворението е вечната болка на поета...
До много интересно виждане си достигнала, Стани, дълбоко...Поздрави! Успешна седмица!
И също така, благодаря ти за допълнението.
Търсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric