"...лудият лентяй и ангела тактуват във Времето, непознати,
и все пак полагащи тук това, които може да е останало за казване
във времето след смъртта,
и се въздигнаха преродени в призрачните дрехи на джаза в
златорогата сянка на бенда и смениха
страданието от голия ум на Америка за любовта в
ели-ели-ламма-ламма-сабахтани саксофонен вик
който трепти през градовете до последното радио
с истинското сърце на поемата на живота изтръгнато
от собствените им тела които са ядливи хиляда
години."
A. Ginsberg


Ние, обществото на мравките,
едновременно сме под прикритие
и отворени за нападения
на произвола на тълпите,
дечицата и животните
със собствен етичен кодекс
и неотменими наказания.
Имаме дисциплина и ред,
достойни за всяка завист,
а то си има и логика:
за да успеем да вдишваме,
копаем въздушни пътища,
по тях вървим все нещо мъкнещи
и винаги без да спираме,
може случайно да ги запушим,
малки сме като семенца
и доста големи, достатъчно видими,
за да си скрием сами слънцето
и умрем нейде по пътя си.
Ние сме уязвими дребосъчета.
Затова си пазим мравуняка
и ако зъл крак ни го стъпче някога
или го разорат някви дракони,
ние светкавично се захващаме
и пак бързо си го издигаме.
Нямаме много време за мислене,
времето ни е свито в таблица:
работа, работа, сън, обичане
и останалото - похапване.
Ние сме осъзнати будички
и хубаво, че сме прозрачни,
малко на плодове приличаме,
ако случайно нейде ни зърнете,
макар да имаме остри шипчета,
отвътре сме доста сладички.
Войници божи - мравчици,
такива сме.

Ние, обществото на мравките,
едновременно сме под прикритие
и отворени за нападения
на произвола на тълпите,
дечицата и животните
със собствен етичен кодекс
и неотменими наказания.

Такива сме си!

безсмислено е да правя коментар, би звучал плоско.
десятка.

[quote=iliada3]Ние, обществото на мравките,
едновременно сме под прикритие
и отворени за нападения
на произвола на тълпите,
дечицата и животните
със собствен етичен кодекс
и неотменими наказания.

Такива сме си!

радвам се, че ти е близък с нещо този стих.

Този път ми беше по-трудно стихчето.

Ние, обществото на мравките,
..........................................
малки сме като семенца
и доста големи, достатъчно видими,
за да си скрием сами слънцето
и умрем нейде по пътя си.

Сполучлив образ - пределно събирателен и максимално конкретизиран същевременно! Поздрави!

което ме радва много :)

наистина таблица, всичко е очертано, и все пак очарователно. Хареса ми мравчата държава, просто има правила. Усмивки, Стани!

Правилата малко затрудняват и много улесняват.