Изкуството е дървото на живота, науката е дървото на смъртта.
                                                                                  Уилям Блейк


 
 
Тъгата  
центъра на тежестта
на тихия спектакъл и война
за равновесие и светлина
на болката разпъната виси
със каменна увереност
и вяра - късче прах,
насън заплетена така.


 

че е невъзможно да се коментира.
синтезирана материя.
само ти можеш така.

... си нося камъка.

То така си трябва, важното е, равновесието.

претенциозен ...

Камъкът е и съзнание.

... не!
Толкова много години ми обясняваха че е ... безумие.
Всъщност то си е имало смисъл и то, велик!

Обичам приказки..:)

Хубави асоциации! Заплела съм и аз една запрашасала вече от годините плетка -един шал от време оно... /вземам повод от последния ти стих:)/
http://donchevav.blog.bg/poezia/2014/04/08/vseki-iska-da-preplita-moia-shal.1255051 Плета го сума време вече този мой шал и преплитам в него светли нишки от вяра. За баланс слагам и ивици светлина- ред вяра, ред светлина - да ме топлят и да ме пазят, че знам ли и на мене кога ще ми се увеси един такъв камък на шията, да ми смени центъра на тежестта:))))
Поздрави, Стани, хубави стихове! Прегръдка!

При това не човек го открива за първи път (виж снимката).

обичаме ги, за да приемем страшното в тях по приемливи начини.

а този камък не е на шията, а точката, която балансира плетката на паяка. Отивам да чета твоето стихотворение.