Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2014 11:51 - ЧЕСТЕН КРЪСТ
Автор: sestra Категория: Поезия   
Прочетен: 5232 Коментари: 21 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Която и който и да си ти, каквито и да са помислите ти, не пристъпвай по-нататък в тази публикация и в този блог, ако няма да прочетеш поемата до края. Над теб не тегне проклятие. По-лошо е.
Ако ще я прочетеш, дори за кой ли път, дори и на няколко пъти, ако ти е тежко, то бъди благословена и благословен. От мен - много здраве.


ЧЕСТЕН КРЪСТ 
(поема)

 

I.

Затварям ви за думите, уши - резето спускам.
Не искам в моя дом да се говори за изкуство -

не искам в хленчене и мъдрословия угодни
напразно да се споменава името господне.

Когато имаше какво да каже на сърцето,
устата ми не криеше езика под небцето

и в стихове - спасителни - макар и тихо,
звънях отвътре, докато отвън ме биха...

Ала сега, докато в разума е още светло,
прибирам стълбата, с която стигах до небето,

и бързам да напусна на поезията храма,
преди да запълзят змии по младото ми рамо.

Каквото съм изпял дотук - ще го изтрия.
Ще вържа двете си ръце - устата ще зашия.

И ще се хвърля лудо на живота по вълните,
това, което някога измислих - да изпитам.

Не е за мойте зъби ореха да бъда гений,
щом не дойде смъртта за мен да се ожени,

щом не можах до днес да изкова от думи кръста,
на който да се изкача и да възкръсна...

И затова сега, отскубнал се до корен,
ще се заема с труд по-благодарен и достоен.

Ще мъкна камъни за мой дом и пот ще лея
над мисълта до утре как да преживея...

Или ще тръгна бос по връхчетата на тревата
подир виновницата за изгубения рай - жената.

И вързан до последната халка на нейната окова,
ще гледам как изсъхва моето дърво духовно...

II.

Дълбоко в мен се утаи на болката вулкана,
клокочи и дими - зарастват спомени и рани.

Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем Юди.

Поведе ме единият от тях и стигнали площада,
помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде.

И се изгуби като нож в канията на мрака -
по-черен от тревата между релсите на влака.

Така човекът, който яде и се весели до мене,
направи захарта на моя млад живот солена.

Но аз не стрелях по вълка - да не убивам
доброто агънце, което в него се укрива.

А като бедния Адам - в сълзите си нагазил,
извиках: "Гол съм, Господи, не мога да изляза...

Не мога да показвам на тълпата грозните си рани,
защото не обичам да съм обиталище на врани...

Не стигат ли на тоя свят житейските въпроси,
та трябва с тяхното тегло и моето да носи..."

Но жертвата понякога е по-свободна от палача.
И вместо да окайвам участта си и да плача,

затворен в моя дом - света докрай напуснал,
обелих бавно раните и техните красиви люспи

превърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота...

III.

Ала сега - довиждане придворно суетене
и гладиаторски борби на поетическата сцена.

Носи ме, влак, на свойте рамене железни,
като откъсната ръка над пропасти и бездни.

Разсипвай подир себе си и рими, и предлози
и нека огън да лети от тъмните ти ноздри.

Да стигнем залеза червен, където вдига сонда
фонтана луд от кърви - слънцето на хоризонта...

Преди туловището на смъртта да ме затисне
или да се удавя в думите, които съм изписал,

желая мир на твоя дом, поезийо и вярвам,
че има кой да дострои високата ти сграда.

Но - честен кръст - макар че лирата захвърлям,
ще си останеш ти костица в жадното ми гърло.

И с болка, моя вярна спътнице, ще помня
среднощните видения пред твоята икона...

А който продължи нагоре - Бог да му помага.
Но аз потеглих вече - и към миналото бягам.

Наместо с чашата на славата да се опивам,
назад ще тръгна и назад ще се развивам.

Ще се завърна към доброто време на "не зная",
"не искам" и "не мога"... А накрая

връз майчиното лоно на земята ще се срина,
като мушицата, която поживя и си замина...

IV.

До вчера можех да вървя изправен по вълните,
защото не познавах аз теглото на парите

и като жаба, зинала - с молив в устата,
излизах на брега - да разговарям с тишината.

Ала забравила бодливия венец от тръни,
душата ми сега лентяйства и в блаженство тъне.

И кой ще ми повярва, ако продължа на крякам
от бъчвата с меда, а не от жабуняка...

Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана.

Ала страдението днес добре се плаща,
за да мълчи устата и писеца да не дращи...

Да бях покръстен в мръсната вода, в която
Пилат изми ръцете си и ги изтри в тълпата,

от сутринта над листа щях да марширувам
и книжната тръба на щастието да надувам.

Но аз не мога да живея с думите завързан
и в чашата на жадния да сипвам сълзи;

не мога да се правя на овчица и страдалец,
когато днес пращи от здраве мойто тяло,

или пък да дрънча като ощърбено точило,
докато вената на любовта кърви от сила...

Разбирам хромия, прегърнал словото като удавник,
разбирам и бедняка, който трябва да се храни.

За грозната жена поезията е червило и помада,
за лудия - стрела, с която разума напада...

Заради тях и аз обикнах някога у мен поета.
Но ето че сега устата се отдалечава от сърцето.

И на ръката ми едва ли вече ще отива
да е палач на словото - мъчител на молива.

V.

Подобно тигър на небето облакът се излежава,
но вижда лъвската глава на слънцето и става.

И хукнал към безкрая, тромаво прескача
въженцето на хоризонта - и потъва в здрача.

Така и аз сега от бойното поле излизам
и сам обличам усмирителната риза...

Защото чувам как земята се поти и стене
и между нейните разтворени докрай колене

пред изумелите от чакане очи на боговете
излиза от утробата главата на Поета...

И като вижда как луната готви вече сърпа,
надвесена над него - да отреже пъпа,

духът ми се укрива в тялото натясно,
защото за големия Поет е нужно място.

Той трябва да си разпростре така ухото,
че да дочува и последното трептене на живота.

И стъпил бос в легена син на океана,
да му е вечно под ръка небесната камбана.

И лист като пустиня трабва, за да пише,
докато търси истината и над думите въздиша -

дано да види той следи от нейните копита
или главата и на щраус в пясъка зарита...

Ще трябва място и за неговото бяло цвете,
което стиска в мъничката си ръка детето

и като мравчица с разперени крилца почуква
към неговия бъдещ гроб - по-тесен от обувка.

VI.

Добре че е смъртта - последната човешка гара.
Добре че всеки ден вратите на земята се отварят

и заедно с безкрайната редица на добрите хора
улитат и злодеите на вечността в затвора...

Благословено гробище, ти имаш хляб за всички
и топла трапезария - и пухени завивки.

Какви мъже достойни! - синове на боговете,
люля земята в скута си и после ги измете.

И никой не допусна до сърцето й да стигне...
Мълчат сега световните хранилища на книги -

издуват се от срам, че малкия човек не знае
къде е ключа, с който този свят да разгадае.

А там навярно, с тайственост покрити,
лежат причините и за смъртта, и за войните.

И между страниците съхне може би и чака
една тревица мъничка - лекарство против рака...

Ала преди да разгадаем тяхното писание, ще трябва
да хвърлим настрана словесната си брадва

и с меча заедно - да погребем перото,
с което нижем стихове приятни за ухото,

но и с което дращим формули и тъмни думи,
объркани като писма на светещи куршуми...

VII.

Разбирам, че това са казвани неща и стари -
или пък размисли на роб и на духовен парий.

Но ги повтарям, за да си отваряме очите
и като гледаме към нивата словесна на дедите,

да разчетем добре това, което между редовете
са казали отдавна преди нас големите поети.

Да се завърнеме назад - но не насила,
залепнали в земята с кърваво лепило.

А като ракът, който в своята подводна нива
върви назад и към спасителния бряг отива;

като триона, който стига края и се връща
по своята пътека - все една и съща,

ала облян в смола - усилено работи
и бавно приближава към сърцето на дървото...

VIII.

Носи ме, влак, на свойте рамене железни
като откъсната ръка над пропасти и бездни.

Не се страхувам аз от участта на единака
и знам, когато свършат релсите, какво ме чака.

Макар живота да гърми от моя път на крачка,
не бих натиснал никога внезапната спрачка.

И няма да разсипвам думите си да го хваля,
защото той не бе за мен добрата дойна крава,
а мащеха, която крие сухата си цицка
и ме отвива през нощта, а денем ме навиква...

По важно е за мен сега да не отмина хълма,
от който тръгнах някога с торбица пълна.

И да достигна мястото на оня край божествен,
където спи ковчежето на мойто дество.

Да седна на брега - обратно да тече реката -
и там да чакам ударите слепи на съдбата...

И ако трябва пак да разговарям в рими
и да изстисквам млякото на поетическото виме,

да не летя след думичките - да ги гоня,
а да звъня при удар само - като камертона...

IX.

Но ето че пристигам аз и подир миг ще мина
в тревата, почерняла от словесната машина.

Залязва моята звезда и в облака навлиза -
далече са небесните неща, а земните са близо.

И затова, съдба - богиньо на живота,
сложи сега на кръст кинжала и перото,

вдигни юмрука си - наместо да го криеш,
и прецени - ще галиш ли или ще биеш!

 

 

© Борис Христов
============================= 
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации: 
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.





Гласувай:
36



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hloris - Честит празник!
14.09.2014 12:03
Въздвижение на кръста Господен!

Поемата е прекрасна-написана с душата,за душите нашите човешки,грешните...
Благодаря!
Благодаря с ръка на сърцето!
цитирай
2. emi1ts - Велико!
14.09.2014 13:40
Благодаря за споделянето!Не знаех,че този велик наш певец е писал
и поезия!Талантите са си таланти!Страхотно беше чувството да преживея
тази поема!И поздравления за избора!
Хубав ден желая!
цитирай
3. cefules - Не я прочетох до край, но съм я слушал ...
14.09.2014 15:30
Не я прочетох до край, но съм я слушал много пъти, прекрасно цитирана наизуст. Дори бях подведен, че е авторска на рецитатора, после се разбра, че този образ не само тази, а и няколко други - все прекрасни произведения от българската класика преписваше за свои. Можеше да стане една беля, не стана. Както и да е, говоря за стари събития, от преди двадесет години, но едно не можеше да му се отрече - велик рецитатор, а представи си такъв да изпълнява тази поема. С много приятели - Юди, после го срещнах в не едно стихотворения, някои биха ми прозвучали много добре, ако все не ми напомняха този шедьовър.
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - Честит, Кръстовден, Стани! Бъди благословена, че припомни "Честен кръст" на Борис Христов!
14.09.2014 15:49
"затворен в моя дом - света докрай напуснал,
обелих бавно раните и техните красиви люспи

превърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота...


Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана.


По важно е за мен сега да не отмина хълма,
от който тръгнах някога с торбица пълна.

И да достигна мястото на оня край божествен,
където спи ковчежето на мойто дество.

да не летя след думичките - да ги гоня,
а да звъня при удар само - като камертона..."

Светъл Кръстовден!


цитирай
5. wonder - Добър избор на автор в ден като този! ...
14.09.2014 17:39
Добър избор на автор, имащ какво да каже какъвто е Борис Христов, в ден като този! И макар поемата да е вид Сбогуване, квинтесенцията `и може да бъде всяка и различна за всеки.

"Дълбоко в мен се утаи на болката вулкана,
клокочи и дими - зарастват спомени и рани.
Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем Юди.
Поведе ме единият от тях и стигнали площада,
помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде."
цитирай
6. sestra - Честит празник, Хлорис!
14.09.2014 21:11
hloris написа:
Въздвижение на кръста Господен!

Поемата е прекрасна-написана с душата,за душите нашите човешки,грешните...
Благодаря!
Благодаря с ръка на сърцето!


цитирай
7. sestra - Честит празник, Еми!
14.09.2014 21:12
emi1ts написа:
Благодаря за споделянето!Не знаех,че този велик наш певец е писал
и поезия!Талантите са си таланти!Страхотно беше чувството да преживея
тази поема!И поздравления за избора!
Хубав ден желая!

На лични ти изпратих малко инфо за поета
цитирай
8. sestra - Честит празник и Рожден ден, Стефане!
14.09.2014 21:18
cefules написа:
Не я прочетох до край, но съм я слушал много пъти, прекрасно цитирана наизуст. Дори бях подведен, че е авторска на рецитатора, после се разбра, че този образ не само тази, а и няколко други - все прекрасни произведения от българската класика преписваше за свои. Можеше да стане една беля, не стана. Както и да е, говоря за стари събития, от преди двадесет години, но едно не можеше да му се отрече - велик рецитатор, а представи си такъв да изпълнява тази поема. С много приятели - Юди, после го срещнах в не едно стихотворения, някои биха ми прозвучали много добре, ако все не ми напомняха този шедьовър.

И честити нови книги, успех на тях и здраве и живот на тебе.Ама не се ядосвай. всекиму времето за четене е различно. Писателю работата е писане, колкото и неблагодарно да изглежда то. За поемата - магнетична е тя. Лепи за образите като кехлибарена смола и лесно е да се изкуши човек - толкова изключителни образи. Но въпрос на душевна чистоплътност - още един парадокс на поемата.
цитирай
9. sestra - Мога да я чета безкрайно и да плача на тия образи...
14.09.2014 21:20
malchaniaotnadejda7 написа:
"затворен в моя дом - света докрай напуснал,
обелих бавно раните и техните красиви люспи

превърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота...


Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана.


По важно е за мен сега да не отмина хълма,
от който тръгнах някога с торбица пълна.

И да достигна мястото на оня край божествен,
където спи ковчежето на мойто дество.

да не летя след думичките - да ги гоня,
а да звъня при удар само - като камертона..."

Светъл Кръстовден!



Носи ме влак на свойте рамене железни
като откъсната ръка над пропасти и бездни.
ревла такава съм...
цитирай
10. sestra - Спонтанен избор, обичам така да става :)
14.09.2014 21:25
wonder написа:
Добър избор на автор, имащ какво да каже какъвто е Борис Христов, в ден като този! И макар поемата да е вид Сбогуване, квинтесенцията `и може да бъде всяка и различна за всеки.

"Дълбоко в мен се утаи на болката вулкана,
клокочи и дими - зарастват спомени и рани.
Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем Юди.
Поведе ме единият от тях и стигнали площада,
помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде."


И се изгуби като нож в канията на мрака -
по-черен от тревата между релсите на влака.



Подобно тигър на небето облакът се излежава,
но вижда лъвската глава на слънцето и става.

И хукнал към безкрая, тромаво прескача
въженцето на хоризонта - и потъва в здрача.

Така и аз сега от бойното поле излизам
и сам обличам усмирителната риза...

Защото чувам как земята се поти и стене
и между нейните разтворени докрай колене

пред изумелите от чакане очи на боговете
излиза от утробата главата на Поета...

И като вижда как луната готви вече сърпа,
надвесена над него - да отреже пъпа,

духът ми се укрива в тялото натясно,
защото за големия Поет е нужно място.

Той трябва да си разпростре така ухото,
че да дочува и последното трептене на живота.

И стъпил бос в легена син на океана,
да му е вечно под ръка небесната камбана.

И лист като пустиня трабва, за да пише,
докато търси истината и над думите въздиша -

дано да види той следи от нейните копита
или главата и на щраус в пясъка зарита...

Ще трябва място и за неговото бяло цвете,
което стиска в мъничката си ръка детето

и като мравчица с разперени крилца почуква
към неговия бъдещ гроб - по-тесен от обувка.
цитирай
11. stela50 - Прочетох я до края... не за първи път,
15.09.2014 01:04
но има творби, които все като нови се четат
и винаги разтърсват, разплакват, от силата болят.
Прекрасна е поемата... Велика !
Поздрави за постинга, Сестра !
цитирай
12. getmans1 - Велико и човешко!
15.09.2014 08:02
Но аз не стрелях по вълка - да не убивам
доброто агънце, което в него се укрива.
....
И кой ще ми повярва, ако продължа на крякам
от бъчвата с меда, а не от жабуняка...
.....
Благословено гробище, ти имаш хляб за всички
и топла трапезария - и пухени завивки.




цитирай
13. sestra - Точно това правя, Таня,
15.09.2014 19:41
stela50 написа:
но има творби, които все като нови се четат
и винаги разтърсват, разплакват, от силата болят.
Прекрасна е поемата... Велика !
Поздрави за постинга, Сестра !

чета отново и отново, а после млъквам дълго - тези образи витаят в съзнанието твърде живи, което е уникалното в поезията на Борис Христов.
цитирай
14. sestra - Да, така е.
15.09.2014 19:42
getmans1 написа:
Но аз не стрелях по вълка - да не убивам
доброто агънце, което в него се укрива.
....
И кой ще ми повярва, ако продължа на крякам
от бъчвата с меда, а не от жабуняка...
.....
Благословено гробище, ти имаш хляб за всички
и топла трапезария - и пухени завивки.





точно последното двустишие днес цял ден ми звучи в главата.
цитирай
15. makont - Колко пъти пускаме и прбираме стълбата?
16.09.2014 11:58
Небето е недостижимо, там приемат по заслуги. Поздрави, Стани, от ниското, няма нужда от думи. Тук наистина се мълчи! Прегръдки!
цитирай
16. sestra - Докато сме живи.
17.09.2014 19:48
makont написа:
Небето е недостижимо, там приемат по заслуги. Поздрави, Стани, от ниското, няма нужда от думи. Тук наистина се мълчи! Прегръдки!

Прегръдки, Мая, благодаря ти, че дойде.
цитирай
17. donchevav - Великолепна поезия - пречистваща, ...
21.09.2014 05:24
Великолепна поезия - пречистваща, въздигаща, човешка! Благодаря, Sestra! Поздрави!
цитирай
18. sestra - donchevav,
21.09.2014 08:46
написа:
Великолепна поезия - пречистваща, въздигаща, човешка! Благодаря, Sestra! Поздрави!

радвам се, че дойде да прочетеш поемата и също ти благодаря :)
цитирай
19. faktifakti - май всеки творец
27.09.2014 23:16
рано или късно стига до този етап.
поздрав.
цитирай
20. sestra - Ами
28.09.2014 10:47
faktifakti написа:
рано или късно стига до този етап.
поздрав.

kакво да направи в...(спестявам)
цитирай
21. iosefbav - !!!
12.06.2017 12:30
Това, че "великия наш певец" е писал и стихове е все още нищо!!!
Но това, да бъде приватизиран този пресветъл поетичен гений за нуждите на християнщината е направо не просто обидно, ама ОБИДНОСТНО!!!
Срам и позор!
Оставете поезията чиста от собствените си суицидални напъни, моля!
Не съм прав ли?!?!

Я по-добре прочетете! И прочетете по-добре!((((((((((((

( Срамота!)


ЗНАК ОТ НЕБЕТО

Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на господ.

Докато светеше още в студеното пладне
челото му и димеше полека душата,
аз го взех на ръце - като агне,
и гласът ми потече сам в тишината:

"Кажи ми, Исусе, ти, който остави
юдейското стадо на хълма да плаче
и пусна след злия разбойник Варава
в рая да влизат деца и палачи,

защо от калта до небето разпъваш
човека и в звездния огън го пържиш,
а добрата вдовица земя си превърнал
в огромна сушилня за сълзи!..

Аз не съм ясновидец, но чувам
с ушите на моята българска кожа
тръбата на страшния съд да надуваш
и да опира в костта острието на ножа.

Кажи ми защо като фокусник криеш
в джоба прокъсан на тъмната бездна
ръката, която се готви да стрие
кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."

Но господ погледна с окото си влажно
към хълма, където светеше кръста...
И докато мислеше какво да ми каже,
изтече на капки мужду моите пръсти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sestra
Категория: Поезия
Прочетен: 2577927
Постинги: 732
Коментари: 7882
Гласове: 29404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031