Преди да се превърнем кротко 
в пай за червеи,
падаме в плен
на безчинстващи духове,
далеч по-вещи от нас
в духовните хищни умения.
Там не помагат вече
редбите и тотемите,
молитвите също често
биват забравяни,
а човеку идва само 
саркастичната сгода
да разбере смисъла 
да е бил хранил 
и с блага щедро поливал
не тялото, очите, сърцето си
а много преди това душата си.
Не знам да е лесно някому
по хранителната верига
и не знам някой 
да не го е боляло
освен ако като свети
Франциск Асизки
пак да е викал,
но в радост.

... Не знам да е лесно някому
по хранителната верига
и не знам някой
да не го е боляло...
Страхотна си, Сестра... Поздрави !

Неприятна съм. Късам пердета от илюзии и най-вече от излишно доверие.

"Саркастичната сгода, да разберем смисъла", поне винаги разбираме така, че да угодим на себе си, но дали ни приляга всякога? Разсмя ме с пердетата от илюзии, защото аз поне съм една шивачка на такива, е, не пазят от слънцето и лоши очи, но създават уют. Прегръщам те!

Болката е живот, факт, прегръщам те.

как ти хрумна Стани . бравос

По логически път. Има далеече по-могъщи хищници от човека, далеч по-могъщи в материалния и духовния свят. Това си е видимо.

БИВА СИ ТЕ!

Поздрави и на теб, благодаря :)