Живей на забавен каданс и животът ти ще се превърне в божествено произведение на изкуството.


Къде ли не попадаме сънувайки, дори и на гърба на птицечовката,
за кратко сторило и се, че литнала на силните ръце на водна вещица.

И падаме, и се натъртваме,
че кой си носи парашут сънувайки?
А  после векове си ближем раните
в бърлогите си, тъжни и предадени.

Не знам, но струва ми се тъй е трябвало.
Да се разбухаш при фатално приземяване,
да те боли от ужас при това събуждане
и да си носиш болката у теб навсякъде

с единствения смисъл малко непонятничък
да си единственият достоверен източник,
че щом в съня си е летяла птицечовката,
то значи някога все пак и тя летяла е.  

защото нямаш крила. Стани, как изобщо ти хрумна. Много симпатично животинче. Асоциацията летене и птицечовка, пълен абсруд, но на сън всичко може. Мен ако питаш, да летим, дори и на сън. Това със забавения каданс, въпреки екстрите, не ми допада. Усмивки, авантюристке!

Не знам как ми хрумват тези неща, наистина, Мая, ами защо така със забавянето? То си е необходимост.

А аз какво да кажа,не знам.Само знам,че колкото повече време минава,толкова повече навиквам с бавния каданс.

Забавно нещо е животът и с времето се научаваме едновременно да устояваме и да се наслаждаваме на предизвикателствата му.

прегърдки

ние птицечовки ли сме
ако гледаме непонятния смисъл, прегръдки и на теб.