Бялата ми същност изяде черната и стана сива,  
а после се превърна в канибал.
Трябва да ти кажа,
че ме боли за теб от мен и дългокосата ми глупавост.
Тъгата ти струи по кожата ми като нощ във ден,
но остри ветри са очите ми - кинжали от преминали събития.
Не могат да не режат само при едно докосване.
Не, няма как да ги строша, не са ръждясвали столетия.
Сега ги чакам - да узреят в скъпоценни камъни.
Тогава, казват, че сме ставали  добри завинаги,
а аз ще стана лека като дъх от песничка авлигова
и нежно ще навлеза в теб през тънките комини на очите ти,
за да ме носиш винаги на път дълбоко скрита в себе си,
а днес все още трудно мога да се задържа,
когато гледам косо от ръба към бездната.





.

Добре се е получило. Същностите дори не си противоречат, направо се изяждат. Смело и отривисто. Де да беше толкова лесно. Прегръщам те и отивам да си хапна от тъмната си същност, с айран, за белота. Усмивки!

Никак даже не е лесно, задача като за един живот най-малко. Хaха, добрa идея :D

изброявам точните ти попадения:
Бялата ми същност изяде черната и стана сива,
а после се превърна в канибал.
....
Тъгата ти струи по кожата ми като нощ във ден,
но остри ветри са очите ми - кинжали от преминали събития.
......
а аз ще стана лека като дъх от песничка авлигова
и нежно ще навлеза в теб през тънките комини на очите ти,
.....
гледай си косо пт ръба на бездната - струва си.

Благодаря ти, насърчаваш ме, а това за пешеходка като мен е важно :)

ми изплува терминът "корелация", докато те четях. Може би, защото откривам стохастична зависимост между величините ти. Хубаво е. И го харесвам, защото е и необичайно. :)

Ти си най- интровертната поетеса, която познавам и то не само в този сайт.
Tова е може би най- дълбоката ти изповед до тук. Поне на мен така ми се струва откакто те чета. А точно това парче му дава допълнително измерение.
Cъвършени cмe в несъвършенството си.
Рядко красив стих, сестро!

Използвала си двете ми любими думички ;) и по този повод отидох в тълковния речник да си ги погледам отново... Благодаря за положителния поглед, а има ли нестохастична зависимост между величините, сега си мисля?

Първата строфа съдържа много повече космополитичната ми нагласа, отколкото изглежда. И хумор също. А че се обръщам с хастара нагоре, да.

Ти умееш да създаваш вероятности с лекота!

ІПри мен е че търся с упорството на прасе трюфели.
Лека вечер, Етина.