Каква тъга и безсилие, Стани! Срам ме е...

най-тежкия срам е силата на точното действие, Наде. Срамът впрочем е едно детско чувство,ако ми позволиш в този критичен, но и оптимистичен тон да ти отговоря. Прегръдка и спокойно, не спирам да се моля за нашата мила родна сган :)

помисли си за египетските котки например, колко са по - необлагодеталствани.
винаги има и някой по- зле за успокоение.

както и човек могат да оцеляват всякак. За количество любов стана дума. за милостта и великодушието, което отваря не само сърца, но и очи. Това ми е темата, моята тема.

затънали сме в блатистите води на собствените си съдби и загърбихме любовта. Като коне с капаци. Опитваме да се събудим. Все пак сърцето никога не спи, а то произвежда любов. И аз се моля и се опитвам... Прегръдки!

е истински реална сила, Мая. И да не спираме да опитваме, да.

Да, срам ме е, че допуснахме да се случи всичко това, Стани. Аз го допуснах. И критиката ти е точна, напротив. Преди повече от две десетилетия почувствах лъжата, но й се противопоставих пасивно. Може би, поради липса на опит и емоционална незрялост. Може би! Но сега берем плодовете на тази инфантилна инерция! Защото словото не винаги стига да промени света. Благодаря ти!

досещам се за кое време говориш, знам... Все пак от последните избори насам времето е започнало да се връща назад в геометрична прогресия. От тогава. Днес е вече ужасно трудно в сравнение с тогава.