Мирише ми на прецъфтяла тъга - 
като остатъци силен ароматизатор
в никому ненужна дреха
ти припомня някак лятото,
но не може да ти го върне
нито сухите ти, топли дрехи.
Близваш същата тази тъга
и вкусът и се изгубва
като да е фалшив,
после ти стои под носа
и с нищо не се измива
трийсет и две седмици.
Или повече
или по-малко -
има ли значение,
щом броя като внезапно поумняла пуйка
до папагалска степен парчета
от мен, самата мен, истинска
извинете - и времева
като всичко в този странен, 
невъзможен, доста неубедителен
и с елементи на псевдоромантичен реализъм
сън.

"Dream is over"- Джон Ленън или сънят премина отвъд. 

Автoр на рисунката (изумителна :) - Гай Денинг
"
"as the murder flies (1)"
conte and chalk on paper
30 x 20 cm
9th October 2013" - по автора
*

                         
Charles Йmile Joachim Constant Puyo, Au Jardin Fleuri.

Наистина изумително, Сестра ... и рисунката, и думите,
и музиката.
Поздрави !

обожавам този аромат.
създава ми усещане за преминалост.
десятка от мен.

че става за четене.

Благодаря.

аромат на отминалост - като изгубен простор, скътан дълбоко, сънувана сбъднатост.
Поздрав, Сестра, много ми хареса стихотворението, и като част от посланията на целия постинг, и с усещането за нещо близко и същевременно - неуловимо.

Всяко време е вътре в нас, както и всяка реална случка като силов зародиш. искрено се радвам на всяко харесване, изпих си думите ти като добро кафе при приятел. Благодаря.