Дълго го четох - накара ме да се опитам някак да вляза през записите. :)

Този въпрос за живота - що е той, как възниква и т.н. - ме вълнува много и мен. И не мога да спра да се чудя как така приемаме науката за нещо велико и сигурно, а тя не знае нищо за живота (писала съм май постове по темата, да не се повтарям). И се получава така, че всички имат и ползват "живот", а никой не знае какво е той. Нещо като да светнем лампата, натискайки ключа - всеки го може и прави, но далеч не всеки може и знае как да създаде ел. крушка и адекватна електрическа инсталация. ;)

"Жена съм - глина и растение,
владея необятна лекота
и силна дарба за умиране,
живеене, умиране, живеене."

Много твое и истинско, Стани! Колко странно, онзи ден си казах - това е, natura morta. Но не го написах. Ти си го сторила по един незабравим начин. Равноденствено звучи... Благодаря ти!

и мисъл с бърз контур за смисъла...
Поздрави, Сестричко!

Най-логичното, което ми хрумва е, че сме създадени като вид забавление... което никак не е лошо :)

Сега ми хрумва, като чета какво си ми писала, че сме създадени освен за забавление, и с научна цел, само, че методите са били не научни, а някакви сътворителни :D

Няма друг способ, освен бърз контур, а колко точен ще е, не може да се гадае. Като изписване с цяло тяло на йероглиф... Благодаря, Етина, за вникването. Поздрави :)

мисля, че всички живи владеем тази дарба.
дълбоко си разсъждавала.

родих се от крило на птица
и начертах контурите в небе
потънах в морска недослучена зеница
и бях щастливо вятърно дете
по пясъка – Живот написах думи
със йероглифи ноти и числа
а дълбините моя зов дочули
ми подариха късче от земя
за оня миг когато ще притихне
за кратко моя пламък светлина
а после в пепел бурно ще изригне
ще извиси душата в синева
и пак ще се върти без звук компаса
посоки ще събира и мълчи
а на една безоблачна тераса
Вселената ще гледа през сълзи
и всичко пак докрай ще се повтаря
и радости и болки и мечти
а крайна спирка може да е рая
или пък ада скитащ сред мъгли
ала сега остава ми да дишам
и да събирам есенни листа
със тях на броеница ще напиша
че смърт живота Е и Е Живот смъртта

Сестричка,
винаги ме провокираш да си разсъдя и споделя мислите
за житейските главоблъсканици...че то вярно е -
Любовта дава криле, но живеенето не е само любов,
а е ежедневна борба за щастието като форма на кураж!
Излизахме ей сега на обяд и случайно влязохме в един магазин.
Купих си една бутилка с интересна капачка с един винт,
абеее като оцетена, но на металната част купих и сложих
една стилизирана голяма пеперуда...
Май това ще е Бутилката за вълшебните желания...:))
Май седмицата ми потръгна със създаване на вълшебности...,
а нали все пак така се подхранва и развива силната дарба,
за която говориш в стихото...
Прегръща те... и те обичам! Ама ти си знаеш!

Ели
________________________________________
Schiller - Destiny
http://www.youtube.com/watch?v=izFUI8CFz7A

:) Има нещо... "Сътворителни" е истината. Ще помисля, обещавам. Дай ми малко време. Прегръдки!

Всичко е един велик и всеобхватен процес, в който ние май само можем да се разположим удобно (или неудобно, зависи от самите нас) и да наблюдаваме. Колко малко можем да променим? Поздрави, Стани, дълбоко си нагазила във философски води. Сега се усмихни, прегърни идеята за една красива и слънчева седмица и да се надяваме, Създателят да е в настроение.

и е много по-присъща на жените и тези мъже сред нас, които носят или пре-дълбок ум или пре-силен интерес към жените, а често и двете в едно. Не може да не си го забелязала. Гмуркам си се малко аз... като една безделница и без да правя открития.

Поантата ти носи откритието, браво! И също една безупречна формула на всичкото отгоре: "че смърт живота Е и Е Живот смъртта"
Е и Е. Това не са инициали, макар и да можеш да си ги тълкуваш и така, но това е формула за аза и времето. Дотам. Да, не се съмнявам, че ти магийстваш по всичко и гадаеш по всичко, слънце мое, но защо не залепиш тогава и една какавидка и едно червейче на шишенцето да улесниш сбъдването? Ще ти пиша довечера моето виждане за любов-борба-щастие...

В това съм уверена. Както писах горе на Факти - ровичкам си, не го приемай много навътре ако не те кефи :)

Та любов, борба, щастие, заедно с тъгите и други неудобства - всички те са все ЛЮБОВ. Един ден, ама струва ми се, че съм ти го разказвала... нищо, пак. Веднъж плаках много, ама много, докривя ми адски и когато затихнах, изтощена от рева и умората, видях, че е валяло и сега грее слънце. Чух птици да пеят кротко, погледнах към зелените клони и знаеш ли какво си представих, Ели? Представих си ,че и след като изчезна някой ден, цялата тая тиха и ведра хармония ще си остане същата и след както съм съществувала с всичките си ревове и кански мъки. И знаеш ли какво изпитах, Ели? Изпитах благодатно облекчение. И аз те обичам, Ели, май си знаеш и ти, но не се развиват дарбите с генериране на желания. Развиват се с отказ от тях. А желанията, те... Хубаво парче, благодаря ти! И Сикритли на Скънк Аненси е много силна, чу ли Я? :)

Наде, сътворение е думата на думите :D

Това е! :) После цял живот дотворяваме, вместо да творим. Радостен ден, Стани!

както спрямо нас, нашите пък творения... Няма проблем в това. Нито драма.