Е, хайде, лукова глава,
не може да не те боли
обелят ли защитната ти маска.
И всяка следваща
ще се отчупва с болка,
а твоите сълзи ще залютят,
искривост ще добавят
към усмивката и постепенно
ще станеш ново нещо.
Безредно хвърляй на килима
с костюмите и роклите
и всичкото си минало
и виж - като стрела
върху опънат лък
ще си безпътна
и политнала,
по-бърза от сърце,
ще чуваш само ехото
на плътен шепот
в корените на тревите:
"съжали и падаш."

да мога да пронизвам в полета си.
като лукова глава само бих разплаквала и овкусявала.
обичам нестандартните ти стихове.
толкова ароматни и здравословни са, Стани.
чак лютят на очите.

като преживяване и нищо друго. Ти си ми много вярна читателка, приемам го като жест на душата, благодаря ти.

Ехаааа, ей това е трансформация !
Времето вика своите герои и героини !
Много харесах , сестро !

Много интересен поглед, даваш, Караяни. Благодаря ти от сърце.

промяната. Така порастваме, нали!

го тълкуваш, Мая. Порастването, а то май винаги е по-кратко от разгръщането.