Доколкото съм се интересувала от история, установила съм следното: целокупното човечество върви ту към тотален контрол на ума, ту към лек превес на самосъзнанието, а междувременно воюва. Всеки човек живее по същата схема. Трябва да си контролирано малко луд, за да скъсаш веригата на това робство, и то не става лесно. Неколцина са успелите. Живи и отминали. Останалите бъхтим по прашните пътища, стискайки в малките вехти торбички остатъци от любимите си илюзии. Ето това е последният ми, мога да го нарека неокласифициран вопъл към обществената среда от преди 15 -тина години, който тогава не споделих по навик. Както може да се види, и в залеза на моята класова ненавист, аз съм мека и диалогична, а полза не е имало. Изводът може би трябва да е в посока на това, че ползата е нещо относително към умението да цениш неоценимото.

 

 

Ода за побратим

Стоиш и гледаш настрани,
че да не ме изтриеш с поглед,
селянино - пролетарий,
че съм до теб, че дишам и дори се смея.
Пораснали сме в дружен дом с теб,
наричам си го "групово презрение"
И как все блъсках се в стените му,
докато ти живя широкоъгълно.
Така и не разбрах защо 
да ти почитам празниците
беше задължително, а в делник
трябваше да съм невидима.
Да беше охлюв, а главата ти - 
черупка, тя би била огромна
като остров с всякакви 
удобстова за живеене,
но ти не ми отреждаш право 
 в алинеите в главата си
 минаваш покрай мен и
не поглеждаш, мислиш си, че
би могъл да ме стопиш с очите си,
но днес си  имаш важна работа.
Напразно се гневиш 
и вдигаш кръвното
не подозираш от какви
далечни отстояния
главата ти - черупка
ме обира с шипчета
от всичките надежди,
от вярата ми, от живота ми.
Години вече се разпада
къщата ни "Групово презрение"
А ти все тъй разпалено воюваш
за тая пуста пролетарска собственост.
Сега си заприличал на побъркан колос,
братче селянин и пролетарий.
Стоиш така и викаш като малко бебе
в пръстта са врязани и все по-мощно
заорават стъпалата ти, ръцете ти,
разперени крепят черупката - огромна 
вкаменелост - твоите желания и даже
влагаш в тази поза някакво достойнство,
и пак чевръсто хвърлят по земята
снопове уплашени светкавици и питам:
Колко време още ще те мъчи горко
неразгаданото сфумато на душата ти,
докато се смириш и тихо проговориш
че дори заплачеш през очи душата си.
Прости, че те погледнах, 
селянино-пролетарий.

...Колко време още ще те мъчи горко
неразгаданото сфумато на душата ти,
докато се смириш и тихо проговориш
че дори заплачеш през очи душата си...
Не е нужен коментар...
А ние продължаваме по прашните пътища,
стискайки в малките вехти торбички остатъци
от любимите си илюзии.
Поздрави, Сестра !

Светли празнични дни !

Това е песен, която всъщност няма нищо общо с персонажа, когото визирам в текста си, жалко за съвпадението по название. Велика песен и текст на Джон Ленън, но то от него друго и няма как да очакваме :) Светли празници и на теб, Танче!

ако около теб няма свободни...
методите за освобождаване на несвободните са спорни...все още!:)
/дрънкам глупости, щото нещо ми се върти в главата, но не се е избистрило!:)/

А второто виждам, че ти се джурка все още :))) Лека нощ, Тит, благодаря, че дойде и ме прочете.

аз винаги те чета...
не винаги имам какво да кажа!:)
/като в този случей:(/

Много ми бе интересно при теб!
"торба с илюзии", разсъждения - "...в залеза на моята класова ненавист, аз съм мека и диалогична..." много близки за мен. И тази песен, която винаги ме натъжава по особен начин!
Светли Великденски Празници и най - добри пожелания!

... при изпълнението на Ози - тъгата е стегната! :)... или пристягаща...

а за това не се чудя, че няма какво да се каже, като знам колко години сама съм го мълчала. Пожелавам ви с момичето благодатен Велики четвъртък :)

Това е единственият ми социално личен текст, така и си остана в годините. Предполагам, че имаме близост в това. Да, песента е тъжна, но правдива, казва нямай вяра във фалшивите категории. Благодаря, същото пожелавам на теб :)

наистина огромна сила. Всъщност тази тъга я намирам освобождаваща :)

съсредоточим и да внимавамеее...

Лили, защо гласът ти е тъй удебелен, мелодичен и плътен и имам някакво чувство като за храм? :D

цигарките, плътен - шото съм алт, а мелодичен - от пуста меломания :)))

И много хубаво си звучиш, миличка, няма нужда да обясняваш - пъстри и безстрашни като цветята, какво още може да се добави :D С обич.

така е - в света положението е смесено - има и лайна и меренда

няма никакъв начин да се отдели едното от другото.