Поздрави, Сестриче! Много ми хареса!

Коригирах разбира се междувременно, благодаря ти за непосредствения поглед!

преместването ти
от точка А до точка Б
може да бъде миг,
а може и цяла епоха.

Сега вече бих написала не Неустановена реалност а Преустановена, защото е по-близко до истината. Какво друго ако не преустановяване е усещането за стабилни и трайни явления - човешкото усещане за реалността. Всъщност знаем, че светът е в постоянен ход (времето). Обясни това без странности, да видим.

от предложението да обясниш реалността? Шегувам се :) Поздрав с песента горе!

Преместването ти
от точка А до точка Б
може да бъде миг,
а може и цяла епоха.
Може и векове...
Не може да бъде казано по- добре ...
Много ми хареса , много ...
Поздрави !

винаги може да бъде казано по-добре, но като е във формата си и на място -това е добре за стиха :) Радва ме нашето единомислие, Таня!

Поздрави Стани! разбрах те - кратко и ясно. Яснотата е качество - едно от най-недостижимите. Знаеш ли, какъв образ извиква в съзнанието ми стихът ти? На човек, който седейки срещу вековна скала, с която го дели бездънна пропаст, извайва лика си в скалата чрез съзерцание. Това е стих, който няма нищо общо с преместването на планини с поглед, за подобряване отглеждането на ориза.:) Вечерен поздрав и благодаря!

но мисля че яснотата е в твоя блог днес, до усещане за свръхреалност както ти писах. И твоята представа... неочакван образ, но пък неочаквано силен и точен и щом е така, моят стих наистина се е получил :))) Всъщност всички ви поздравявам с песничката! Да не забравя да ти благодаря за вниманието да ме споменеш като художник :)

Имах предвид яснота в модерността като изказ на мислене, спонтанно изразен, а не търсен и мъчен. При теб е като себевглеждане в този стих и оттам обобщенията идват естествено. Най-трудното, поне, според мен,е постигане на яснота в поезията. Яснотата на мисълта да зазвучи поетично, а поезията да придобие кристаличност, до степен да е ясна като въздуха, който дишаме. Примерът с оризовите плантации - :) Има хора, които са чели купища литература, които са професионалисти и без да се усетят започват да симулират стих, да си "играят" на поезия, но това, обикновено веднага се усеща. Личи! Тук наистина се е получило, защото е искрено, а не търсено, ти ме разбра. Акварелите ти ме впечатлиха и ще се радвам да видя още твои творби. Спокойна нощ!:)

Понякога в покоя има тласък с нетърпима скорост. А ти имаш усещане за мига. Благодаря ти за написаното!

Не съм пример за начетеност, инак те разбрах наистина, а за поезията мога да кажа само: за мен е едно от нещата, на които избрах да служа като роб по логиката "избери робството, за да не те избира то" и още ; "избери робството, за да робуваш с кеф" :))))

Благодаря на теб за този кратък, точен разрез на идеята - точно както писа по-нагоре Надя. Привет и хубав ден!

Здравей, Стани! Просто има такива мъже. Медитирайки и БЕЗ ДА ИСКАТ - изсичат образа си в отсрещната скала. Ние го правим много по невинно - сравнението ми е смехотворно, разбира се. Когато всичко е спокойно и изведнъж чаша на масата се строшава на хиляди парчета... :)

Има и мъже, които преместват планини СЪЗНАТЕЛНО, за да разширят площта на оризовите плантации - това повлиява добре отглеждането на ориза.

Първите - спонтанно променят структурата на скалата, същността на Природата, сливат се с нея. Вторите - (затова ги сравних с професионалните литератори, които изчитат планини литература, ерудити, велики анализатори, които действително преместват планини от знания) - пишат поезия, не защото не могат да не пишат, а защото ЗНАЯТ как.:) И нищо не подобряват. Напротив, отдалечават се от същността, поетичната същност и насъщия. "Оризът", така или иначе покълва под това небе. Такива ти ми работи. Хубав и успешен ден!:)

до сърцето опира пак работата, а има и друго - да не търсиш своето, което е в основата на успеха при натрупването на енергия, както го знам от мъжете и жените, които коментирахме в по-стар мой постинг. Те могат да създават образи по описания начин, за ориза не бях чела.

да продължим, ... да се борим!

Трудно постижимо.
Привет!:)

точно това виждаме от себе си, трудното е да се огледаме в пейзажа... Привет, Тинче :)